Излезе статистическият годишник на ФАО за 2023 г.

Ивона Величкова, БТА

Излезе статистическият годишник на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), който обхваща най-новите тенденции в световните хранително-вкусови системи и подчертава за първи път въздействието на бедствията върху селското стопанство и цената и достъпността на здравословното хранене, става известно от сайта на организацията.

Въз основа на богатството от информация, която статистиците на ФАО изготвят в цялата организация, тази публикация предлага синтез на основните фактори, действащи на световния хранителен и селскостопански пейзаж. Изданието от 2023 г. включва добре организирани данни, разделени в четири тематични глави, които обхващат икономическото значение на селскостопанските дейности; вложените ресурси, добиви и производствени фактори; последиците за продоволствената сигурност и храненето; и въздействието на селското стопанство върху околната среда.

Статистическият годишник е основен инструмент и незаменим справочник за политици, изследователи и анализатори, както и за неспециалисти, които се интересуват от миналото, настоящето и бъдещето на храните и селското стопанство.

Основни акценти

Тази година публикацията подчертава въздействието на бедствията върху селското стопанство и количествено определя размера на загубите в резултат на тези събития.

Данните за цената и достъпността на здравословната диета, които бяха публикувани наскоро във ФАОСТАТ (FAOSTAT), също са представени в тазгодишното издание, предоставяйки мярка за икономически достъп до питателни храни и здравословни диети, които са ключовата връзка между продоволствената сигурност и храненето.

Друг важен акцент е процентът на загуба на храна. Той е най-висок в Субсахарска Африка (почти 20 процента през 2021 г.) и най-нисък в Северна Америка и Европа (9 процента). Загубите на храни варират значително от един регион до друг в рамките на едни и същи стокови групи и етапи на веригата за доставки.

Основни факти и цифри

• Смята се, че бедствията са причинили производствени загуби в земеделието и животновъдството, оценени на 3,8 трилиона долара между 1991 г. и 2021 г., което съответства на средна загуба от 123 милиарда долара годишно, или 5 процента от годишния световен селскостопански БВП. Азия има най-голяма загуба, отразяваща общия ѝ географски размер, следвана от Америка, Европа, Африка и Океания. Въпреки че Азия има най-високите загуби в абсолютно изражение, те имат сравнително малко въздействие предвид мащаба на нейното производство. За разлика от тях Африка, Северна и Южна Америка и Европа изглеждат по-засегнати пропорционално на техния селскостопански сектор.
• Световната оценка на разходите за здравословна диета през 2021 г. е 3,66 паритета на покупателната способност долара на човек на ден, което е с 4,3 процента повече в сравнение с 2020 г. Цената на здравословната диета се е увеличила с повече от 5 процента във всички региони с изключение на северните Америка и Европа между 2020 г. и 2021 г., което отразява нарастването на инфлацията на храните. Повече от 3,1 милиарда души в света, или 42 процента, не са били в състояние да си позволят здравословна диета през 2021 г.
• Глобалната добавена стойност, генерирана от селското, горското стопанство и риболова, е нараснала с 84 процента в реално изражение между 2000 г. и 2021 г., достигайки 3,7 трилиона долара през 2021 г. Като се има предвид нейният размер, Азия е основният участник в глобалната добавена стойност на селското, горското стопанство и риболова с 65 процента от общото за света през 2021 г.
• В селското стопанство са били заети около 873 милиона души през 2021 г. или 27 процента от световната работна сила, в сравнение с 1027 милиона или 40 процента през 2000 г.
• Световната употреба на пестициди се е увеличила с 62 процента между 2000 г. и 2021 г., като половината от тях са използвани в Америка през 2021 г.
• От 2000 г. до 2021 г. производството на първични култури е нараснало с 54 процента, достигайки 9,5 милиарда тона. Четири култури – захарна тръстика, царевица, пшеница и ориз, представляват половината от общия им брой.
• Зърнените култури са най-търгуваната стока по отношение на количеството през 2021 г.: Северна и Южна Америка и Европа са най-големите износители, а Азия е най-големият вносител. С малко по-малко от една трета от общия брой, зърнените култури са основната група първични култури, произведени през 2021 г., следвани от захарните култури (22 процента), зеленчуците и маслодайните растения (по 12 процента).
• Емисиите на парникови газове от хранително-вкусовите системи са нараснали с 10 процента между 2000 г. и 2021 г. Емисиите от фермите представляват почти половината от тях.

Статистически годишник за 2023 г.