Испания – глобалната работна сила като двигател на икономическия растеж

Институт за пазарна икономика

През последните години пазарът на труда в Европа се изправя пред трудни предизвикателства, предизвикани от демографските процеси, застаряването на населението и недостига на квалифицирана работна ръка. Преодоляването им е ключово за съживяване на икономическия растеж и изисква гъвкавост и адаптация. В допълнение, последиците от пандемията и войната в Украйна, изострят тези проблеми, предизвиквайки нови миграционни вълни и създавайки необходимост от ефективни политики за интеграция на чуждестранни работници.

Испания е една от най-засегнатите страни от пандемията. Тежките ограничителни мерки върху пътуванията, социалните контакти и като цяло стопанската активност предизвикват дълбок икономически спад през 2020 и 2021 г. Последвалото възстановяване с бързи темпове обаче се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в ключови сектори като туризма, строителството и селското стопанство. На фона на политически дебати в Европа, в отговор на притесненията от нарастващия миграционен натиск, испанското правителство предприе проактивен подход, целящ улесняване на легализацията и достъпа на чуждестранни работници до трудовия пазар.

Към 2025 г. населението на Испания достига 49 млн. души. Чужденците са около 7 млн., а испанските граждани, родени извън страната – около 9 млн. Благодарение на икономическия ръст през 2024 г., безработицата пада до 10.6% – най-ниското ниво от 2008 г., а икономиката расте с 3.2%.

Един от основните фактори за тези резултати са реформите в имиграционното законодателство, приети през лятото на 2022 г.

Правителството отчита, че съществуващата регулаторна рамка е недостатъчно гъвкава и води до административна тежест, която насърчава сивата икономика и генерира социални, управленски и икономически загуби, състоящи се в маргинализация на някои групи чужденци, обществено напрежение, претоварване на социалната система и по-високи разходи за сигурност. За да отговори на предизвикателствата на пазара на труда и да осигури по-лесна и сигурна законна миграция, Испания въвежда ключови реформи, насочени към улесняване на достъпа на чужденци до трудовия пазар чрез намаляване на бюрократичните пречки и опростяване на регулациите. Те най-общо предвиждат:

Облекчени административни процедури за работни визи – удължаване на срока за подновяване от 2 на 4 години и въвеждане на едногодишни разрешителни, които могат да бъдат подновявани до 4 години, за да улеснят пътя към постоянно пребиваване.
По-добри условия за чуждестранни студенти – увеличаване на максимално разрешената заетост от 20 на 30 часа седмично и отпадане на тригодишния престой като изискване за преминаване от студентска към работна виза.

Тези реформи водят до рекорден приток на имигранти. През 2022 г. в Испания са се заселили 1.2 млн. чужденци – почти двойно повече спрямо 2019 г. Броят на издадените работни разрешителни също се е увеличил, достигайки 275 хиляди през 2023 г. Сред имигрантите най-много са от Южна Америка, което най-вероятно се дължи на езиковата и културната близост.

Безработицата сред всички легални чужденци (включително граждани на държави членки на ЕС) също намалява: от 21% през 2021 г. до 16% през 2024 г. Това показва, че реформите работят и помагат за запълване на недостига на кадри, особено в сферата на услугите.

След това отваряне на пазара на труда, Испания започва да разчита все повече на работната сила от чужденци. Те не само запълват работни места в сектори, които страдат от недостиг на местни кадри, но и допринасят за разнообразието и иновациите в различни индустрии.

Това дава политически аргументи за приемане на нов пакет от реформи, които трябва да влязат в сила през май 2025г. и да доусъвършенстват промените от 2022 г.

Те включват:

скъсяване на срока за социална интеграция („arraigo social“) от 3 на 2 години;
по-гъвкави условия за подновяване на разрешителни, включително възможност за продължаване на статута дори след изтичане на срока;
удължаване на визите за търсене на работа от 3 месеца на 1 година;
отпадане на изискването за напускане на страната при кандидатстване за постоянно пребиваване;
либерализация на разрешителните за самостоятелна заетост, което улеснява чужденците, желаещи да работят на свободна практика или да започнат бизнес;
оптимизиране на процедурите за студенти – учебните визи ще са валидни за целия период на обучението, без нужда от подновяване.

Докато други европейски държави разчитат на механизма на „Синята карта“ в ЕС за привличане на висококвалифицирани специалисти, Испания използва този механизъм в малка степен – едва 370 издадени карти през 2023 г. при 69 хиляди, издадени в Германия. Това показва, че Испания залага основно на собствената си имиграционна политика за осигуряване на работна ръка и възлага големи надежди на предстоящите промени.

България също отчита висок икономически растеж след пандемията, който се сблъсква със сходни демографски предизвикателства и недостиг на работна сила. Това е и основанието през 2022 г. да бъдат предприети реформи в трудовата миграция, целящи облекчаване на бюрократичните процедури и улесняване на достъпа на чужденци до българския пазар на труда. Те улесняват административните процедури и изисквания за привличане на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, като се премахват значителна част от пречките при кандидатстване за „Синя карта“.

Най-съществената промяна е разширяването на видовете образование и професионална квалификация, които дават право на чужденците да кандидатстват за такъв вид разрешително за работа. Освен това, вместо официално призната образователна степен, ще може да се вземе предвид и съответният професионален опит, което на практика увеличава броя на потенциалните кандидати.

Дори и след тези промени по-голямата част от чужденците, работещи в България, са заети предимно в сезонни дейности.

През 2024 г. в страната са влезли 15.5 хиляди чуждестранни работници, което е с 35% повече спрямо предходната година. Въпреки този ръст, дългосрочната заетост на имигрантите остава ограничена, а привличането на висококвалифицирани специалисти продължава да бъде предизвикателство.

Въпреки това, ефектите от тези промени все още не са достатъчно осезаеми и бизнесът продължава да изпитва недостиг на работна ръка, особено в секторите на строителството, туризма и селското стопанство. Това показва необходимостта от по-гъвкави политики, които да привлекат квалифицирани работници и да ги задържат в страната.

Опитът на Испания доказва, че добре обмислените имиграционни реформи могат да бъдат ключов фактор за икономическата стабилност. Благодарение на промените Испания успява да намали процента на безработица на едно от най-ниските нива за последните 15 години, да привлече над един милион жители за последната година и да постигне висок икономически растеж.