Тази година отбелязваме Световния ден на околната среда 5 юни с посланието „Да победим замърсяването с пластмаса“. Глобалната кампания на Програмата на ООН за околна среда #BeatPlasticPollution призовава за промяна в световен мащаб и ни приканва да се замислим как можем да променим всекидневието си, за да намалим вредите от замърсяването с пластмаса върху околната среда, върху дивата природа и човешкото здраве.

В света 11 милиона тона пластмаса се изпускат в езера, реки и морета всяка година, други 13 милиона тона пластмаса се натрупват в почвата годишно. Днес пластмасата задръства нашите сметища, изтича в океана и се изгаря в токсичен дим, което я прави една от най-сериозните заплахи за планетата. Прогнозите сочат, че през 2025 г. светът ще използва над 516 милиона тона пластмаса, а до 2060 г. – над два пъти повече. Само 9% от произведената пластмаса се рециклира, което прави необходимостта от устойчиви алтернативи и кръгови икономически модели по-належаща от всякога.

Световният ден на околната среда е най-значимият международен ден за популяризиране на действия, насочени към опазването ѝ. Това е най-важният празник в природозащитния календар, който се провежда ежегодно от 1974 г. насам. Тази година той се фокусира върху посланието, че устойчивият път за справяне с проблема с пластмасите е кръговата икономика. Това означава, че трябва да се преосмисли начинът, по който се проектират, произвеждат и използват пластмасите. Пластмасовите продукти трябва да бъдат проектирани и събирани като отпадък така, че да могат да се употребяват повече от веднъж, да бъдат рециклирани и да се превърнат в ресурс за икономиката. Това е цел на страните от Европейския съюз, която се припознава от България.

Както всяка година, МОСВ заедно с хиляди хора в България и по света отбелязва Световния ден на околната среда. Екипите на министерството на територията на цялата страна предприемат 70 разнообразни инициативи, които обхващат хиляди деца и млади хора и са показателен пример за партньорство с местната власт и  неправителствените организации в регионите. Програмата с инициативи можете да видите ТУК.

Повече за кампанията „Да победим замърсяването с пластмаса“

Националната агенция за приходите започна проверки в заведения за хранене в цялата страна, които имат стари задължения към бюджета. Контролните действия се извършват съвместно от екипи на „Фискален контрол“ и публични изпълнители. На 5-ти февруари, първият ден от планираните проверки, са инспектирани над 20 търговци с обекти за хранене, които са имали просрочени задължения. С цел пълно или частично погасяване на дълговете, са иззети сумите, налични в касите на длъжниците.

За да избегнат налагане на принудителни мерки, от НАП призовават търговците, които имат временни финансови затруднения, довели до просрочени публични задължения, да се свържат с компетентния публичен изпълнител и да обсъдят с него възможностите за погасяване на дълга.

Междувременно през първите пет дни на февруари, фискалните инспектори на НАП са проверили над 180 заведения и хотели в зимните курорти Банско, Боровец, Пампорово. Проверяващите са установили 40 нарушения, сред които неиздаване на касови бележки, несъответствие на документите за продажба с изискванията, разминаване между маркираните на фискалното устройство суми и наличностите в касата и др.

В рамките на зимната контролна кампания, данъчните инспектори са извършили т.нар. явно наблюдение, което означава, че те са се легитимирали и в продължение на няколко дни са присъствали в заведението или хотела. Така фискалните контрольори са проследили постъпленията, след което са ги сравнили с продажбите в предходни периоди. В проверките се е включил и т.нар. “таен клиент”, чрез който безспорно е установено, че част от търговците не издават документи за извършените продажби.

„Главният фокус на проверките както в обекти, стопанисвани от длъжници, така и по зимните курорти, е да гарантираме спазването на данъчното и осигурителното законодателство и подобряване на фискалната дисциплина. Плащането на задължения към бюджета и коректното отчитане на приходи е задължение на всички“, каза Боряна Жилова, заместник изпълнителен директор на НАП.

Планините са природно богатство, което трябва да пазим.  В тях живее 15% от населението и половината от биологичното разнообразие на Земята. Благосъстоянието на около половината човечество зависи от планинските водни, хранителни и енергийните ресурси. За съжаление, те също са застрашени от климатичните промени, свръхексплоатацията, замърсяването и деградацията на земята.

Изсичането на горите, поради земеделски или инфраструктурни проекти, причинява ерозия на почвите и загуба на естествени местообитания. Ерозията и замърсяването от своя страна вредят на качеството на водата и на плодородието на почвата в планините. Прогресиращата деградация на земята оказва влияние върху живота  на най-малко 311 милиона души, които обитават планинските села в развиващите се страни, а 178 милиона от тях са уязвими от продоволствена несигурност.

Този проблем засяга всички нас и затова трябва да намалим въглеродния си отпечатък и да се погрижим за това природно богатство.

През 2023 година Международният ден на планината протича под надслов „Да възстановим планинските екосистеми“ и има за цел да повиши осведомеността за значението на планинските екосистеми и да призове за използването на ориентирани към природата решения, практики и инвестиции, които повишават устойчивостта, намаляват  уязвимостта и увеличават способността на планините да се адаптират към ежедневните заплахи и екстремните климатични явления.

От 3 до 13 април 2023 г. земеделските стопани могат да кандидатстват по схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Утвърденият от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) бюджет по помощта е в размер на 213 млн. лв. Той се разпределя в следните направления:

• Едри и дребни преживни животни, коне, и пчелни семейства – 102 млн. лв.;
• Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати оранжерийни, краставици оранжерийни, пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини оранжерийни, картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 111 млн. лв.

Заявленията за подпомагане ще се подават в общинските служби по земеделие по постоянен адрес на кандидата – физическо лице или по адреса на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.

Финансовата подкрепа ще бъде изплатена до 28 април 2023 г.

Максималният размер на финансовата помощ е до 250 000 евро (488 975,50 лв.) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му ще се отчита и подпомагането, което кандидатът е получил по същата схема през 2022 г.

За първи път ще се предоставят субсидии на производители на култивирани гъби и фермери, отглеждащи телета за угояване – мъжки от 6 до 24 месеца, и/или на телета за угояване от 6 до 24 месеца от специализирани месодайни породи Абердин ангус, Лимузин, Херефорд, Гаскон, Обрак, Месодаен симентал, Шароле, Блонд А’Китен, Кианина, Маркиджана, Галоуей, Белгийско синьо.

Условията за допустимост в различните сектори са разписани подробно в указанията за прилагане на държавната помощ, които са публикувани на сайта на ДФЗ.