Патентното ведомство информира, че услугата по Ваучер 5 на Фонда за МСП при Службата на ЕС по интелектуална собственост (СЕСИС) е отворена.

Новият ваучер е в подкрепа на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти (Сraft and Industrial Geographical Indications – ГУЗПП), наред със съществуващите 4 ваучера за услуги за интелектуалната собственост на малки и средни предприятия.

Ваучер 5 отразява нарастващото значение на защитата на европейските занаятчийски и промишлени продукти. От традиционните производствени техники до регионално вкоренени продукти с уникални характеристики, ГУЗПП предлагат нова възможност за укрепване на местните икономики, опазване на културното наследство и подкрепа на конкурентоспособността на европейските производители.

Ваучер 5 ще осигури финансова подкрепа до максимум 2000 евро на бенефициент за разходи, свързани с регистрацията на географски указания за занаяти и промишлени продукти.

Кои разходи се възстановяват?

• Регистрация на ГУЗПП на национално ниво: кандидатите могат да кандидатстват за 50% възстановяване на таксите, начислявани от компетентните органи на държавите-членки на ЕС, за националната фаза на процедурата по регистрация на географски указания за занаяти и промишлени продукти (където процесът на регистрация включва национална фаза, преди заявлението да продължи на ниво ЕС);
• Регистрация на ГУЗПП на ниво ЕС: кандидатите могат също така да кандидатстват за 50% възстановяване на таксите, начислявани от СЕСИС за директни заявления за регистрация на ГУЗПП за продукти с произход от държави членки, където не се прилага национална фаза. Това гарантира, че кандидатите от различни държави членки имат достъп до подкрепа, независимо от процедурния път, приложим в тяхната страна;
• Подготовка на документа за спецификация на продукта: Ваучер 5 ще подпомогне и подготовката на документа за спецификация на продукта, който е ключов елемент от процеса на кандидатстване за ГУЗПП.

Допустимите кандидати могат да поискат 50% възстановяване на разходите, свързани с подготовката на спецификацията на продукта, при условие че заявлението за ГУЗПП е надлежно подадено.

Допустими кандидати, които могат да кандидатстват за Ваучер 5 са:

• групи производители, установени в ЕС, при условие че включват поне едно МСП;
• единични производители, квалифициращи се като МСП;
• местни или регионални власти и определени частни организации.

За повече информация: SME Fund 2026.

Докладът за МСП показва, че 34-те милиона малки и средни фирми в Европа са отбелязали стабилен растеж през 2025 г., като същевременно продължават да се възстановяват от неотдавнашните кризи. Броят на дружествата се е увеличил с 1,8%. Реалната им добавена стойност е нараснала с 2,5%, а заетостта – с 1,0%. Според доклада, МСП продължават да изостават спрямо по-големите компании по отношение на внедряването на нови технологии и ИИ. През 2025 г. технологиите с ИИ са били използвани от 55% от големите предприятия в сравнение с 30,4% от средните фирми и 17% от малките.

Докладът е придружен от оценки по държави и ключови данни, включително оценката за България.

Докладът за жените предприемачи посочва предизвикателствата, пред които са изправени ръководените от жени предприятия, както и трудностите при достъпа до финансиране. В него се констатира, че само 33% от собствениците на предприятия в ЕС са жени. Освен това те са съсредоточени в традиционни сектори като персонални услуги (69%), здравеопазване и социална работа (65%) и образование (57%) и остават недостатъчно представени в други сектори.

За България – Докладът отчита, че 36% от предприемачите в България са жени, което е по-високо от средното равнище за ЕС (33%). Средният нетен доход на българските жени предприемачи е по-висок от този на колегите им мъже: жените предприемачи в България отчитат среден нетен доход от 8 000 евро в сравнение с 6 000 евро за мъжете.

Европейската комисия обедини европейски министри на енергетиката, разработчици и производители, енергопотребяващи отрасли и финансови институции около първото по рода си тристранно споразумение на ЕС за съхраняване на енергия.

То има за цел спешно да стимулира внедряването на съхранението на енергия, за да улесни достъпа до конкурентни цени на енергията за бизнеса и индустриите в контекста на продължаващата криза.

Съхраняването на енергия е липсващата връзка на енергийния преход и може да играе ключова роля за понижаването и стабилизирането на цените на енергията. ЕС трябва да разшири местните възобновяеми енергийни източници, за да намали зависимостта си от нестабилните пазари на изкопаеми горива и да подобри сигурността на доставките. Увеличаването на енергията от възобновяеми източници обаче само по себе си не е достатъчно. То трябва да бъде съчетано с оптимизиране на начина, по който функционира енергийната система.

Като част от споразумението 22 държави членки на ЕС, сред които България, поеха амбициозни ангажименти за акумулиране на енергия през следващите две години. Взети заедно, тези ангажименти представляват между 30 и 35 GW капацитет за съхранение. Разработчиците на проекти за съхраняване на енергия ще предоставят годишни оценки на новите проекти и техните обеми. От своя страна енергопотребяващите отрасли са поели ангажимент да разработват проекти за съхраняване на енергия на собствените си обекти и да предоставят по-ясна информация за това кога и колко електроенергия използват.

Примери за проекти от България

Европейската комисия прие законодателен пакет, предназначен да опрости данъчните правила на ЕС и да намали тежестта за фирмите. Пакетът се състои от две предложения — „Омнибус“ в областта на данъчното облагане и преработения текст на Директивата относно административното сътрудничество (ДАС). Целта е да се модернизира рамката на ЕС за пряко данъчно облагане и да се засили конкурентоспособността на единния пазар, като същевременно се запази високото ниво на защита срещу данъчните измами. Очаква се пакетът да спести на европейския бизнес около 8 милиарда евро годишно, от които 3,3 милиарда евро административни разходи.

С „Омнибус“ относно прякото данъчно облагане се въвежда освобождаване от данък, удържан при източника, за всички трансгранични плащания на дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между дружества в ЕС. Мярката ще улесни финансирането, инвестициите и конкурентоспособността и ще доведе до икономии и ползи за данъкоплатците в ЕС в размер на 5,3 милиарда евро годишно.

Предложението за преработване на ДАС цели да опрости европейската правна рамка за пряко данъчно облагане. Предложението обединява ДАС и осемте ѝ изменения в единен правен текст. С преработения акт се увеличава прагът за докладване за онлайн продажбите на стоки, като се премахват задълженията за докладване за над 10 милиона частни продавачи, особено за стоки втора употреба. Тази мярка води до икономии на разходи за привеждане в съответствие в размер на 678 милиона евро за цифровите платформи.

Комисията предложи също така опростени правила за енергийно етикетиране и етикетиране на гуми, които са от полза за европейските потребители, доставчици и търговци на дребно на домакински уреди, електронни устройства и гуми. Новите правила ще улеснят изискванията за доставчиците и търговците и ще гарантират, че потребителите получават нужната информация. Някои етикети като тези за смартфони ще предоставят информация за трайността и пригодността на продуктите за ремонтиране. Очаква се тези мерки да спестят на фирмите и надзорните органи 125 милиона евро годишно през следващите 10 години. Те ще допринесат за постигането на икономии на административни разходи в размер на 18,4 милиарда евро.

Европейската комисия представи предложение за създаване на AGILE – пилотен инструмент за финансиране на по-бързото внедряване на нови технологии в отбраната. Предложението цели да се ускори разработването и изпитването на революционни иновации в областта на отбраната и тяхното навлизане на пазара, като например изкуствен интелект, квантови технологии и безпилотни летателни апарати.

Инструментът AGILE ще бъде в размер на 115 милиона евро и ще подкрепя малките и средни предприятия, стартиращите и разрастващите се компании.

Идеята е да се съкрати иновационния цикъл и разработването, изпитването и внедряването на нови технологии в отбраната. Гъвкавата система ще функционира с безпрецедентен срок за отпускане на средства от само четири месеца, така че технологиите да бъдат въведени в срок от 1 до 3 години.

AGILE ще подкрепи между 20 и 30 проекта и ще предоставя до 100% финансиране за всички допустими разходи.

Европейската комисия представи своята нова стратегия за равенство между половете за периода 2026—2030 г. Тя интегрира равенството между половете във всички сфери, както офлайн, така и онлайн – образование, здравеопазване, заетост, обществен живот и др. Специално място в стратегията заемат съвременните заплахи като кибернасилието и рисковете, свързани с изкуствения интелект, които засягат особено жените.

Въпреки че е постигнат напредък, оценките на Европейския институт за равенство между половете сочат, че при настоящия темп на промяна ще са необходими 50 години, за да може ЕС да постигне пълно равенство между мъже и жени. Продължават да съществуват и различия между държавите членки.

Стратегията включва мерки за борба с насилието, основано на пола, със силен акцент върху агресията в интернет. Това включва мерки за борба с дълбинните фалшификати и такива със сексуално съдържание и за подобряване на защитата на жените онлайн. Това ще бъде направено чрез структуриран регулаторен диалог с много големите онлайн платформи.

Стратегията ще се съсредоточи върху противодействие на манипулирането на информация и дезинформацията, за да се избегне нарастващата поляризация между жените и мъжете, особено сред младите хора. Комисията ще проведе проучване относно онлайн мрежите и посланията, насочени към младите мъже и момчета.

За първи път здравеопазването е обхванато като специфична област – включена е инициатива за подобряване на качеството и достъпността на здравеопазването за жените.

Стратегията ще постави началото на нов план за действие относно жените в областта на научните изследвания, иновациите и стартиращите предприятия, за да се привлекат повече жени в този сектор.

Европейската комисия стартира платформата „Жените в селското стопанство“ — инициатива, насочена към създаване на по-добри условия за жените в земеделието и насърчаване на равните възможности в селските общности. Платформата спомага за по-съществено участие на жените в агросектора, насърчава наставничеството и представя добри практики в тази област.

Въпреки решаващия си принос жените продължават да бъдат недостатъчно представени в европейския агросектор – те управляват едва 32% от земеделските стопанства. Трайните пречки ограничават техния потенциал, като например неравният достъп до земя, финансиране и обучение.

Основната дейност на платформата ще бъде наставничество. Наставниците споделят практически знания, изграждат мрежа за комуникация с цел преодоляване на стереотипите, вдъхновяват младите жени и насърчават лидерството на жените в земеделието. Платформата има за цел да представи ролеви модели, да повиши доверието, да подобри достъпа до възможности и да гарантира, че приносът на жените е подобаващо признат.

В рамките на селскостопанската политика на ЕС държавите членки вече могат да въвеждат целенасочени мерки, включително финансови стимули, в подкрепа на жените земеделски стопани. Освен това Комисията подобрява събирането на данни в този сектор, свързани с равенството между мъжете и жените, така че тази информация да бъде взета предвид при изготвянето на политиките.

През 2024 г. 55 300 млади жени са получили подкрепа за създаване на селскостопански предприятия и се възползват от допълнително подпомагане на доходите.

Комисията е поела ангажимент за изграждане на бъдещето на селското стопанство в Европа, което да е приобщаващо, ориентирано към бъдещето и основано на равни възможности.

Европейската комисия обяви 13 нови обекта, които получават Знака за европейско наследство за 2025 г. като признание за тяхната ключова роля в историята и културата на Европа. България е представена в два обекта: праисторическия комплекс Провадия-Солницата и проекта „Места на мира“ – европейска мрежа от обекти в България (Кайнарджа), Португалия, Испания, Франция, Унгария, Словакия и Хърватия , където между 13-и и 19-и век са сключени мирни договори.

Знакът за европейско наследство е водеща инициатива на програмата „Творческа Европа“ и отличава обекти, които са оказали дълбоко въздействие върху историята, културата и развитието на Европейския съюз.

67 обекта са получили Знак за европейско наследство в предходни години. Тази година се отбелязва значително увеличение на отличените обекти, като най-големият брой получатели от 2014 г. насам подчертава значимостта на сектора на културата.

Тринадесетте обекта са избрани от комисия от независими експерти от списък с 21 одобрени кандидати. Победителите ще бъдат поканени на церемонията по връчване на наградите „Знак за европейско наследство“, която ще се проведе на 22 април 2026 г. в Брюксел.

Европейската комисия обяви началото на конкурса REGIOSTARS за 2026 г. за най-добрите проекти, които демонстрират въздействието и приобщаващия характер на регионалното развитие. Миналогодишният конкурс RegioStars 2025 отбеляза рекорд по подадени проектни предложения – 266 заявления от всички държави-членки. Наградите RegioStars вдъхновяват регионите да осъществяват все по-резултатна регионална политика в ЕС.

В конкурса могат да участват приключили проекти, които са получили съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд и Фонда за справедлив преход и са започнали след 1 януари 2014 г.

През 2026 г. проектите ще се състезават в пет категории:

1. Конкурентоспособна и интелигентна Европа;
2. Зелена Европа;
3. Свързана Европа;
4. Социална и приобщаваща Европа;
5. Европа по-близо до гражданите.

Кандидатстването се извършва онлайн като платформата ще бъде отворена до 22 май 2026 г. (петък). Може да се кандидатства на английски или български език. Независимо жури от висококвалифицирани експерти в съответните области ще оцени подадените предложения. Ще бъде присъдена и Награда на публиката след гласуване от обществеността за любим финалист. Победителите ще бъдат обявени през октомври 2026 г. по време на Европейската седмица на регионите и градовете в Брюксел.

Подробна информация за процедурата и кандидатстването можете да намерите на следния линк: https://ec.europa.eu/regional_policy/projects/regio-stars-awards_en.

Патентното ведомство информира, че до 20 февруари 2026 г. е срокът за номинации за наградите DesignEuropa Awards, които Службата на ЕС по интелектуална собственост (EUIPO) връчва ежегодно. За участие може да се предложи собствен дизайн, както и да бъде номиниран друг кандидат.

Дизайни на Европейския съюз (EUD) са всички, които са регистрирани в EUIPO и защитени на територията на ЕС от 2003 г.

Целта на наградите е да се повиши осведомеността за системата за закрила на дизайните в Европейския съюз и да се популяризира дизайна като значимо право върху интелектуална собственост, което е в основата на икономиката. Наградите отличават изключителни дизайни, които съчетават иновации и естетическа стойност, като специално внимание се обръща на онези, които оказват реално и положително въздействие върху нашата планета и качеството на живот на хората.

Срокът за приемане на кандидатури и номинации е до 20 февруари 2026 г.; оценката и решението на журито – през април 2026 г. Финалистите ще бъдат обявени през май, а победителите – през септември 2026 г.

Участието в конкурса е безплатно.

Ще бъдат връчени награди в следните категории:

Категории „Индустрия“ и „Предприемачи и малки предприятия“

„Индустрия“: EUD, собственост на компания с 50 или повече служители или с приходи от 10 милиона евро или повече.

„Предприемачи и малки компании“: EUD, собственост на физически лица, дизайнери или компании с по-малко от 50 служители и приходи под 10 милиона евро и/или създадени в рамките на 5 години преди 1 януари 2026 г.

Категория „Дизайн от следващо поколение“

Специална награда само за млади дизайнери (18-29 години), като всички предложени дизайни трябва да са валидни EUD, да са собственост на самите кандидати или на друга компания или физическо лице (при което се изисква доказателство за участието на дизайнера).

Категория „Цялостно творчество“

Специална награда за дизайнери за значителен принос през цялата им кариера и високи дизайнерски постижения; произведения с естетическа стойност; значително влияние върху пазара (използване на системата EUD е по избор).

Финалистите ще бъдат поканени на официална церемония по връчването на наградите DesignEuropa Awards в Любляна, Словения, през м. септември 2026 г., като техните разходи за пътуване и настаняване ще бъдат поети от организаторите.

Линк за кандидатстване

Повече информация