Патентното ведомство информира, че услугата по Ваучер 5 на Фонда за МСП при Службата на ЕС по интелектуална собственост (СЕСИС) е отворена.

Новият ваучер е в подкрепа на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти (Сraft and Industrial Geographical Indications – ГУЗПП), наред със съществуващите 4 ваучера за услуги за интелектуалната собственост на малки и средни предприятия.

Ваучер 5 отразява нарастващото значение на защитата на европейските занаятчийски и промишлени продукти. От традиционните производствени техники до регионално вкоренени продукти с уникални характеристики, ГУЗПП предлагат нова възможност за укрепване на местните икономики, опазване на културното наследство и подкрепа на конкурентоспособността на европейските производители.

Ваучер 5 ще осигури финансова подкрепа до максимум 2000 евро на бенефициент за разходи, свързани с регистрацията на географски указания за занаяти и промишлени продукти.

Кои разходи се възстановяват?

• Регистрация на ГУЗПП на национално ниво: кандидатите могат да кандидатстват за 50% възстановяване на таксите, начислявани от компетентните органи на държавите-членки на ЕС, за националната фаза на процедурата по регистрация на географски указания за занаяти и промишлени продукти (където процесът на регистрация включва национална фаза, преди заявлението да продължи на ниво ЕС);
• Регистрация на ГУЗПП на ниво ЕС: кандидатите могат също така да кандидатстват за 50% възстановяване на таксите, начислявани от СЕСИС за директни заявления за регистрация на ГУЗПП за продукти с произход от държави членки, където не се прилага национална фаза. Това гарантира, че кандидатите от различни държави членки имат достъп до подкрепа, независимо от процедурния път, приложим в тяхната страна;
• Подготовка на документа за спецификация на продукта: Ваучер 5 ще подпомогне и подготовката на документа за спецификация на продукта, който е ключов елемент от процеса на кандидатстване за ГУЗПП.

Допустимите кандидати могат да поискат 50% възстановяване на разходите, свързани с подготовката на спецификацията на продукта, при условие че заявлението за ГУЗПП е надлежно подадено.

Допустими кандидати, които могат да кандидатстват за Ваучер 5 са:

• групи производители, установени в ЕС, при условие че включват поне едно МСП;
• единични производители, квалифициращи се като МСП;
• местни или регионални власти и определени частни организации.

За повече информация: SME Fund 2026.

Докладът за МСП показва, че 34-те милиона малки и средни фирми в Европа са отбелязали стабилен растеж през 2025 г., като същевременно продължават да се възстановяват от неотдавнашните кризи. Броят на дружествата се е увеличил с 1,8%. Реалната им добавена стойност е нараснала с 2,5%, а заетостта – с 1,0%. Според доклада, МСП продължават да изостават спрямо по-големите компании по отношение на внедряването на нови технологии и ИИ. През 2025 г. технологиите с ИИ са били използвани от 55% от големите предприятия в сравнение с 30,4% от средните фирми и 17% от малките.

Докладът е придружен от оценки по държави и ключови данни, включително оценката за България.

Докладът за жените предприемачи посочва предизвикателствата, пред които са изправени ръководените от жени предприятия, както и трудностите при достъпа до финансиране. В него се констатира, че само 33% от собствениците на предприятия в ЕС са жени. Освен това те са съсредоточени в традиционни сектори като персонални услуги (69%), здравеопазване и социална работа (65%) и образование (57%) и остават недостатъчно представени в други сектори.

За България – Докладът отчита, че 36% от предприемачите в България са жени, което е по-високо от средното равнище за ЕС (33%). Средният нетен доход на българските жени предприемачи е по-висок от този на колегите им мъже: жените предприемачи в България отчитат среден нетен доход от 8 000 евро в сравнение с 6 000 евро за мъжете.

Европейската комисия обедини европейски министри на енергетиката, разработчици и производители, енергопотребяващи отрасли и финансови институции около първото по рода си тристранно споразумение на ЕС за съхраняване на енергия.

То има за цел спешно да стимулира внедряването на съхранението на енергия, за да улесни достъпа до конкурентни цени на енергията за бизнеса и индустриите в контекста на продължаващата криза.

Съхраняването на енергия е липсващата връзка на енергийния преход и може да играе ключова роля за понижаването и стабилизирането на цените на енергията. ЕС трябва да разшири местните възобновяеми енергийни източници, за да намали зависимостта си от нестабилните пазари на изкопаеми горива и да подобри сигурността на доставките. Увеличаването на енергията от възобновяеми източници обаче само по себе си не е достатъчно. То трябва да бъде съчетано с оптимизиране на начина, по който функционира енергийната система.

Като част от споразумението 22 държави членки на ЕС, сред които България, поеха амбициозни ангажименти за акумулиране на енергия през следващите две години. Взети заедно, тези ангажименти представляват между 30 и 35 GW капацитет за съхранение. Разработчиците на проекти за съхраняване на енергия ще предоставят годишни оценки на новите проекти и техните обеми. От своя страна енергопотребяващите отрасли са поели ангажимент да разработват проекти за съхраняване на енергия на собствените си обекти и да предоставят по-ясна информация за това кога и колко електроенергия използват.

Примери за проекти от България

Европейската комисия прие законодателен пакет, предназначен да опрости данъчните правила на ЕС и да намали тежестта за фирмите. Пакетът се състои от две предложения — „Омнибус“ в областта на данъчното облагане и преработения текст на Директивата относно административното сътрудничество (ДАС). Целта е да се модернизира рамката на ЕС за пряко данъчно облагане и да се засили конкурентоспособността на единния пазар, като същевременно се запази високото ниво на защита срещу данъчните измами. Очаква се пакетът да спести на европейския бизнес около 8 милиарда евро годишно, от които 3,3 милиарда евро административни разходи.

С „Омнибус“ относно прякото данъчно облагане се въвежда освобождаване от данък, удържан при източника, за всички трансгранични плащания на дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между дружества в ЕС. Мярката ще улесни финансирането, инвестициите и конкурентоспособността и ще доведе до икономии и ползи за данъкоплатците в ЕС в размер на 5,3 милиарда евро годишно.

Предложението за преработване на ДАС цели да опрости европейската правна рамка за пряко данъчно облагане. Предложението обединява ДАС и осемте ѝ изменения в единен правен текст. С преработения акт се увеличава прагът за докладване за онлайн продажбите на стоки, като се премахват задълженията за докладване за над 10 милиона частни продавачи, особено за стоки втора употреба. Тази мярка води до икономии на разходи за привеждане в съответствие в размер на 678 милиона евро за цифровите платформи.

Комисията предложи също така опростени правила за енергийно етикетиране и етикетиране на гуми, които са от полза за европейските потребители, доставчици и търговци на дребно на домакински уреди, електронни устройства и гуми. Новите правила ще улеснят изискванията за доставчиците и търговците и ще гарантират, че потребителите получават нужната информация. Някои етикети като тези за смартфони ще предоставят информация за трайността и пригодността на продуктите за ремонтиране. Очаква се тези мерки да спестят на фирмите и надзорните органи 125 милиона евро годишно през следващите 10 години. Те ще допринесат за постигането на икономии на административни разходи в размер на 18,4 милиарда евро.

Третата версия на BgGPT, българският чат с изкуствен интелект вече разпознава изображения и глас, обработва документи и използва търсене в интернет. Това стана ясно по време на публично представяне на новите възможности на българския изкуствен интелект, в което участие взеха основателят и научен директор на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) проф. Мартин Вечев и инж. Борислав Петров, изпълнителен директор на INSAIT. От днес новите функционалности са достъпни за свободно ползване за българските потребители и институции и са изцяло разработени от Института към Софийския университет.

BgGPT 3.0 е достъпен чрез платформата за публичен чат на адрес bggpt.ai, където всеки потребител може да използва функциите му свободно и безплатно. Използването му е допълнително подобрено от нови мобилни приложения за iOS и Android, които са достъпни за безплатно изтегляне на всички видове устройства.

Новата версия позволява анализ на изображения и документи, работа както с текст, така и с визуална информация. В сравнение с предишните версии BgGPT 3.0 е с подобрено следване на инструкции, може да се справя с по-сложни задачи и да води близо 20 пъти по-дълги разговори. Благодарение на тези подобрения BgGPT 3.0 може да обработва и разбира по-големи обеми от текст.

Освен публичния чат достъпен за всички граждани, INSAIT пуска и моделите зад BgGPT 3.0 в три размера – 4B, 12B и 27B, като изборът дава възможност за реализация на бизнес решения с оптимална ефективност и хардуер спрямо конкретната задача. Моделите се представят отлично както на български, така и на английски език. Те стъпват върху Google Gemma 3 и са дообучени чрез нова технология на INSAIT и с текстове на български език надхвърлящи 100 милиарда думи. Благодарение на това BgGPT 3.0 27B се справя по-добре на български от близо 10 пъти по-големи модели. Повече информация е налична на models.bggpt.ai, където моделите могат да бъдат свободно изтеглени и интегрирани от всяка компания или институция. До тях може да се осъществи директен достъп чрез API ключ за организации, които не разполагат с необходимия хардуер.

Националните отворени модели като BgGPT придобиват изключително стратегическо значение в контекста на усилията на държавите да постигнат технологичен суверенитет, развитие на собствен капацитет и защита на данните при използването на изкуствен интелект. Последователните стратегически усилия на INSAIT за развитие на суверенна технологична платформа на България дават резултат – българските модели разполагат с производителност, съпоставима с тази на десетки пъти по-големи модели и позволяват реализацията на проекти на Института с ключови държавни институции като НАП и Сметна палата. Проектите се изпълняват върху собствена инфраструктура, което гарантира запазването на данните и възможност за работа с конфиденциална информация, елиминирайки зависимостта от чужди доставчици.