Европейският парламент прие правила за облагане на вноса, за да не получат конкурентни предимства компании, които не спазват нормите на ЕС за въглеродните емисии.

Европейската индустрия изисква подкрепа, за да се противопостави на конкурентния натиск от страни, в които компаниите не са длъжни да спазват стриктни правила относно емисиите на парникови газове. За да постави всички при равни условия и да съхрани работните места в ЕС, Парламентът иска справедливо облагане на вноса.

Около 27% от световните емисии на СО2 от изгаряне на гориво са свързани с международно търгувани стоки. Емисиите, свързани с вноса на ЕС растат, което подкопава европейските усилия за ограничаване на последиците за климата.

Така намаляват стимулите за преместването на замърсяващи производства от Европа в други страни, които нямат толкова високи изисквания за емисиите на парникови газове. Подобна практика, наричана „изместване на въглеродните емисии“, не допринася за опазването на планетата, тъй като прехвърля проблема някъде другаде, но пък лишава ЕС от работни места.

Съществуващи мерки в ЕС

Корекцията на цените на вноса би била важно допълнение към съществуващата система за търговия с разрешителни за производството на емисии. Схемата налага задължение на електроцентрали и производствени предприятия да разполагат с разрешителни за всеки тон въглероден диоксид, който те емитират.

Цената на разрешителните се определя на пазара и зависи от търсенето и предлагането. Икономическите кризи намаляват търсенето и водят до по-ниски цени, които не стимулират компаниите да инвестират в по-чисти технологии.

Законодателният пакет “Подготвени за цел 55%” включва и реформиране на схемата за търговия с емисии.

Как ще работи Механизмът за въглеродна корекция на границите?

Правилата засягат продукти от енергийно-интензивна промишленост, като добив на желязо и алуминий, производство на стомана, цимент, химически торове и водород.

Механизмът първоначално ще се прилага относно пряко генерирани емисии – парникови газове, изпуснати в атмосферата в резултат на производствени процеси или на пренос на продуктите в ЕС.

В бъдеще ще бъдат обхванати и непреките емисии – тези, които произтичат от набавянето на електричество, използвано за производство на продуктите, обхванати от правилата.

Кой ще плаща?

Вносителите на стоки ще трябва да плащат разликата между цената на разрешителните за емисии в страната на производство и цената на емисиите по схемата за търговия с тях в ЕС.

Освен това вносителите ще трябва да оповестяват всяко тримесечие преките и непреките емисии, свързани с внесените в ЕС стоки през предишните три месеца, както и платената цена за разрешителни извън ЕС.

Преходният период за въвеждане на въглеродния налог ще бъде свързан с постепенното премахване на безплатните разрешителни за емисии по схемата за търговия в ЕС. На практика това означава постепенно въвеждане на налога между 2026 г. и 2034 г.

Парламентът подкрепи предложението на Комисията приходите от налога да бъдат използвани като нов източник на ресурси в бюджета на ЕС.

В същото време ще бъде заделена еквивалентна по размер финансова помощ за най-слабо развитите страни, за да се помогне за декарбонизацията на техните индустрии.