Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска инфраструктура), в който България е пълноправен член – учредител, съобщават от БАН. Основната задача на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz. LOFAR ERIC има за цел да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в радиоастрономията.

LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце и динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни станции, разположени в 8 европейски държави (към 2021 г.) Тези дълги международни базови линии са от съществено значение за осигуряване на високата ъглова разделителна способност на LOFAR, която ще остане уникална за тези ниски честоти най-малко в рамките на следващото десетилетие. Планираният за изграждане в България обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027) LOFAR-BG ще бъде най-южното и най-източно съоръжение на телескопа – нова и единствена антенна станция към днешна дата в Югоизточна Европа.

Най-мощният в света радиотелескоп ще обслужва нуждите на изследователската общност поне в рамките на това десетилетие, като посредством LOFAR ERIC ще осигурява непрекъснато функциониране и предоставяне на научни услуги за потребителите, както и по-нататъшно техническо развитие. Той ще спомогне за обединяване на европейската изследователска общност с цел максимално увеличаване на научните резултати от мощната и универсална инфраструктура LOFAR.

LOFAR ERIC ще обедини радио и софтуерни инженери, IT експерти и астрономи в междудисциплинарно международно сътрудничество и ще предложи възможности на европейската изследователска общност, които не са достъпни другаде по света. По този начин ще се осигурят огромни предимства за европейските изследователи както от научна, така и от техническа гледна точка. Това ще спомогне учените на Стария континент да запазят водещи позиции в изследванията и по отношение на квадратния километров масив (Square Kilometer Array или SKA – глобален телескоп в Австралия и Южна Африка, планиран да започне работа по-късно през това десетилетие.