България е сред страните в Европа с най-висок дял на висшистите, които работят на постоянен трудов договор. Безработните сред завършилите бакалавърска или магистърска степен в български висши училища са по-малко от 5%. Това показват резултатите мащабно европейско изследване EUROGRADUATE 2022 за реализацията на дипломираните висшисти чрез проекта GRADЕ, в който участва Министерството на образованието и науката.

Анкетата е проведена в 17 европейски държави – Австрия, България, Германия, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия. Обект на изследването са завършили висше образование в бакалавърска и магистърска степен от випуските, дипломирали се през 2016/2017 г. и 2020/2021 г. Общо за България в анализа са включени отговорите на 3606 висшисти, като изследването е проведено изцяло онлайн.

Участвалите в изследването бакалаври и магистри в България като цяло са удовлетворени от своето обучение. Средната удовлетвореност сред български висшисти е около 3,8 в скала от 1 до 5, което се определя като висока удовлетвореност от обучението. Тя съвпада със средната за изследваните държави.

Делът на българските висшисти, които са имали какъвто и да е международен опит по време на следването си е близък до средния за останалите изследвани европейски страни – около 20%. Под международен опит се разбира както обучение (по Програма „Еразъм“ и др.) така и работа или стаж.

Делът на работещите сред завършилите и бакалавърска, и магистърска степен в България е висок (между 84% и 88% за различните представени групи в изследването), което означава добра реализация по отношение на намирането на работа. Тези дялове също са близки до средния за изследваните европейски държави.

Безработните сред изследваните висшисти са 5% или по-малко. Една част от завършилите висшисти не работят поради фактори, несвързани с пазара на труда (отпуск по майчинство и др.).

Удовлетвореността от работата сред участвалите в проучването също е висока – тя 3,9 в скала от 1 до 5 за випуск 2016/2017 и 3,8 за випуск 2020/2021.

България вече разполага с обективни данни за реализацията на завършилите висшисти, благодарение на Рейтинговата система на висшите училища. Тези данни обаче обхващат само завършилите, които се осигуряват на територията на страната. Чрез проучването бяха обхванати завършилите, които се реализират и в чужбина.

На последната годишната среща на Европейската мрежа за проследяване на завършилите висшисти през май 2024 г., България заяви категоричен интерес от участие в следващата фаза на проучването, наред с Малта, Кипър, Румъния и др.

Европейската комисия представи три инициативи за напредък в транснационалното сътрудничество между висшите учебни заведения, като крайната цел е да се създаде европейска образователна степен. Доброволната европейска образователна степен ще е от полза за студентите и общността на висшето образование чрез насърчаване на мобилността с учебна цел в рамките на ЕС. Това ще помогне да се отговори на търсенето на пазара на труда и ще направи завършилите висше образование по-търсени за бъдещите работодатели, като същевременно ще привлече студенти от цял свят и ще повиши европейската конкурентоспособност.

Трите инициативи са насочени към правните и административните пречки пред партньорските университети, които създават конкурентни програми за съвместни образователни степени на бакалавърска, магистърска или докторска степен. Предложенията се основават на институционалната автономност и академичната свобода на университетите. Те напълно зачитат правомощията на държавите членки и регионалните правителства в областта на висшето образование.

Комисията предлага постепенен подход към европейска образователна степен с две възможни входни точки:

• Подготвителен европейски знак: един етикет би осигурил силна европейска марка. Тя ще се предоставя на програми за съвместни степени, които отговарят на предложените европейски критерии: студентите получават сертификат за европейска степен заедно със своята съвместна образователна степен.
• Европейска диплома за висше образование: този нов вид квалификация ще се основава на общите критерии и ще бъде заложен в националното законодателство. Тя ще бъде присъждана или съвместно от няколко университета от различни държави, или евентуално от европейско юридическо лице, учредено от такива университети: студентите получават „европейска диплома“, която се признава автоматично.

Комисията ще улеснява и подкрепя държавите членки в работата за постигане на европейска образователна степен чрез редица конкретни действия, включително лаборатория за европейска образователна степен, подкрепена от програма „Еразъм+“, която ще бъде създадена през 2025 г. с цел да ангажира държавите членки и общността на висшето образование да разработят насоки за европейска образователна степен.

Информационен документ за европейската диплома

Таксите за обучение на студентите и докторантите държавна поръчка ще отпаднат още през тази академична година. Това предвижда предложение за промяна в Закона за висшето образование. То беше обявено днес от министър-председателя акад. Николай Денков на брифинг в Министерски съвет.

Целта е да се подобри достъпът до висше образование на студентите от по-ниски социални слоеве и по-малки населени места, които имат материални затруднения. Мярката беше подкрепена от Националното представителство на студентските съвети и от Съвета на ректорите. С отпадането на таксите за студентите и докторантите съответните разходи за обучение ще бъдат поети от държавата. Необходимата сума се изчислява на между 120 и 150 млн. лева годишно. Тези средства са осигурени още от втория семестър на тази учебна година.

В преходните и заключителните разпоредби в законопроекта е заложено заплащаната годишна такса от студентите и докторантите да бъде наполовина от вече утвърдения размер за 2023/2024 г. За целта в едномесечен срок от влизането в сила на промените в Закона за висшето образование от Министерския съвет ще бъдат отпуснати допълнителни средства по бюджетите на държавните висши училища и научните организации, които имат право да провеждат обучение в образователната и научна степен „доктор“, за компенсирането им за намалените приходи от такси. В двумесечен срок от обнародването на промените висшите училища и научни организации трябва да възстановят разликите на тези студенти и докторанти, които са заплатили годишни такси в размер по-голям от половината от вече утвърдения размер за 2023/2024 г.

Мярката е в продължение на целенасочената политика на правителството за осигуряване на достъпно, всеобхватно и качествено образование. Със законодателните промени от началото на 2022 г. в подкрепа на родителите и достъпа до ранно детско развитие детските градини станаха безплатни. Училищното образование в държавните и общинските училища винаги е било безплатно за учениците, а от следващата учебната 2024/2025 г. учебниците и познавателните книжки за всички деца и ученици от І до ХІІ клас ще бъдат безплатни.

Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища. Тези основни тенденции в тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.  Той посочи, че данните в нея  се използват за формиране на национални политики във висшето образование.

Министърът подчерта, че Рейтингът е много важен за бъдещите кандидат-студенти и техните родители, защото дава данни за различните положителни страни на университетите. Също така показва и каква е значимостта на висшето образование в България от гледна точка на пазара на труда. „Сериозно намалява броят на безработните висшисти. Расте процентът на реализация в рамките на професии, които изискват висше образование. Нараства и доходът на завършилите студенти, като за някои професионални направления е между 4000 и 6000 лв“, посочи проф. Цоков. „Това означава, че висшето образование в България дава добавена стойност по отношение на професионалното развитие на българските студенти“, допълни той.

Конкретните данни в Рейтинговата система показват, че делът на регистрираните безработни, завършили през предходните 5 години висше образование в страната, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г. Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2 200 лева през 2023 г. при 1 839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4 000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3 000 и 4 000 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите  „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6 469 лв. (при 5 592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лв. (при 4 333 лв. през миналата година).

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“  на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5,72).

Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са „Икономика“ с 24 906, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 48.  Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти. В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2023 г.. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (57% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2023 година са се обучавали 2,8% от действащите студенти в страната.

Данните показват продължаваща тенденция за повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3 500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500. Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 21 000.

Рейтинговата система на висшите училища в България е достъпна на български и на английски в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg