България е сред страните в Европа с най-висок дял на висшистите, които работят на постоянен трудов договор. Безработните сред завършилите бакалавърска или магистърска степен в български висши училища са по-малко от 5%. Това показват резултатите мащабно европейско изследване EUROGRADUATE 2022 за реализацията на дипломираните висшисти чрез проекта GRADЕ, в който участва Министерството на образованието и науката.

Анкетата е проведена в 17 европейски държави – Австрия, България, Германия, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия. Обект на изследването са завършили висше образование в бакалавърска и магистърска степен от випуските, дипломирали се през 2016/2017 г. и 2020/2021 г. Общо за България в анализа са включени отговорите на 3606 висшисти, като изследването е проведено изцяло онлайн.

Участвалите в изследването бакалаври и магистри в България като цяло са удовлетворени от своето обучение. Средната удовлетвореност сред български висшисти е около 3,8 в скала от 1 до 5, което се определя като висока удовлетвореност от обучението. Тя съвпада със средната за изследваните държави.

Делът на българските висшисти, които са имали какъвто и да е международен опит по време на следването си е близък до средния за останалите изследвани европейски страни – около 20%. Под международен опит се разбира както обучение (по Програма „Еразъм“ и др.) така и работа или стаж.

Делът на работещите сред завършилите и бакалавърска, и магистърска степен в България е висок (между 84% и 88% за различните представени групи в изследването), което означава добра реализация по отношение на намирането на работа. Тези дялове също са близки до средния за изследваните европейски държави.

Безработните сред изследваните висшисти са 5% или по-малко. Една част от завършилите висшисти не работят поради фактори, несвързани с пазара на труда (отпуск по майчинство и др.).

Удовлетвореността от работата сред участвалите в проучването също е висока – тя 3,9 в скала от 1 до 5 за випуск 2016/2017 и 3,8 за випуск 2020/2021.

България вече разполага с обективни данни за реализацията на завършилите висшисти, благодарение на Рейтинговата система на висшите училища. Тези данни обаче обхващат само завършилите, които се осигуряват на територията на страната. Чрез проучването бяха обхванати завършилите, които се реализират и в чужбина.

На последната годишната среща на Европейската мрежа за проследяване на завършилите висшисти през май 2024 г., България заяви категоричен интерес от участие в следващата фаза на проучването, наред с Малта, Кипър, Румъния и др.

Агенцията по заетостта информира, че във връзка с въвеждането в реална експлоатация на единния електронен централизиран регистър на физическите и юридическите лица, осъществяващи посредническа дейност и/или осигуряващи временна работа по чл. 25а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), се предоставя по електронен път възможност за:

• Подаване на заявления за регистрация и приложенията към тях от лицата, които желаят да предоставят посреднически услуги по наемане на работа и от предприятията, които осигуряват временна работа;
• Подаване на уведомление от лицата, които желаят да предоставят временно или еднократно посреднически услуги по наемане на работа;
• Изпращане на уведомления от административния орган до лицата, които желаят да предоставят посреднически услуги по наемане на работа, съответно до предприятията, които осигуряват временна работа, когато е необходимо да бъдат отстранени несъответствия в съответните заявления и/или в приложенията към тях;
• Подаване на уведомления от лицата, които предоставят посреднически услуги по наемане на работа и от предприятията, които осигуряват временна работа, при промяна в декларираните и подлежащи на вписване в регистъра данни;
• Издаване на удостоверения на лицата, които желаят да предоставят посреднически услуги по наемане на работа и на предприятията, които осигуряват временна работа;
• Подаване на заявления за изменение или допълнение на вида на предоставяните посреднически услуги от лицата, които предоставят посреднически услуги по наемане на работа;
• Подаване на застрахователни или банкови документи по чл. 74л, ал. 5 от ЗНЗ от предприятията, които осигуряват временна работа;
• Подаване на уведомления от лицата, които предоставят посреднически услуги по наемане на работа, когато за определен период няма да извършват посредническа дейност по наемане на работа;
• Подаване на уведомления за прекратяване на дейността по инициатива на лицата, които предоставят посреднически услуги по наемане на работа;
• Подаване на уведомления за прекратяване на дейността по инициатива на предприятията, които осигуряват временна работа и декларация, че са изпълнени всички задължения по трудовите договори, сключени с работниците/служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятията ползватели;
• Връчване на актове, с които се отказва регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа;
• Връчване на актове, с които се отказва регистрация като предприятие, осигуряващо временна работа;
• Връчване на актове, с които се прекратява регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа;
• Връчване на актове, с които се прекратява регистрация на предприятията, осигуряващи временна работа.

Считано от 09.05.2024 г. документи, включително заявления за регистрация за посредническа дейност по наемане на работа и/или заявления за регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа, както и други документи, подадени от регистрирани частни трудови посредници и/или регистрирани предприятия, които са подадени на хартиен носител или друг канал, различен от информационната система на Регистъра по чл. 25а, ал. 1 от ЗНЗ не следва да бъдат приети за входиране и разглеждане в Агенция по заетостта.

Всички документи във връзка с частните трудови посредници и предприятия, осигуряващи временна работа следва да се подават, считано от 09.05.2024г., чрез електронния Регистър по чл. 25а, ал. 1 от ЗНЗ, както и документооборотът ще се извършва чрез него.

Миналата седмица евродепутатите одобриха нови правила, насочени към подобряване на условията на труд на работещите през платформи.

Новите правила имат за цел да гарантират, че трудовият статус на работниците през платформи е класифициран правилно и да коригират фиктивната самостоятелна заетост. Те също така регулират за първи път в ЕС използването на алгоритми на работното място.

Трудов статус

С новия закон се въвежда презумпция за трудово правоотношение (за разлика от самостоятелната заетост), която се задейства, когато са налице факти, сочещи контрол и ръководство, съгласно националното право и колективните трудови договори, и като се взема предвид съдебната практика на ЕС.

Директивата задължава държавите от ЕС да установят оборима законова презумпция за заетост на национално равнище с цел коригиране на дисбаланса на силите между цифровата трудова платформа и лицето, извършващо работа през платформа. Тежестта на доказване се носи от платформата, което означава, че тя трябва да докаже, че няма трудово правоотношение.

Нови правила за алгоритмичното управление

Новите правила гарантират, че лице, извършващо работа през платформа, не може да бъде уволнено въз основа на решение, взето от алгоритъм или автоматизирана система за вземане на решения. Вместо това цифровите трудови платформи трябва да гарантират човешки надзор върху важните решения, които засягат пряко лицата, извършващи работа през платформа.

Прозрачност и защита на данните

С директивата се въвеждат правила, които защитават по-стриктно данните на работещите през платформи. На цифровите трудови платформи ще бъде забранено да обработват определени видове лични данни, като например данни за емоционалното или психологическото състояние и личните убеждения на дадено лице.

Следващи стъпки

Договореният текст сега ще трябва да бъде официално приет и от Съвета. След публикуването му в Официален вестник на ЕС държавите членки ще разполагат с две години, за да включат разпоредбите на директивата в националното си законодателство.

Контекст

Анализ на Европейската комисия от 2021 г. установява, че има повече от 500 активни цифрови трудови платформи, а в сектора са заети над 28 милиона души — цифра, която се очаква да достигне 43 милиона до 2025 г. Цифровите трудови платформи присъстват в различни икономически сектори, било то „на място“, като например наемането на автомобили с шофьор и доставката на храна, или онлайн с услуги като кодиране на данни и превод.

Въпреки че повечето работници през платформи официално са самостоятелно заети лица, около 5,5 милиона души може погрешно да бъдат класифицирани като самостоятелно заети лица.

С приемането на това законодателство Парламентът отговаря на очакванията на гражданите относно приобщаващите пазари на труда и цифровите иновации за укрепване на социалната и устойчивата икономика.

Работодатели и органи по назначаване вече могат да кандидатстват с проекти по Националната програма за заетост на хората с увреждания (НПЗХУ) за 2024 г. за осигуряване на адаптирани работни места за тях, както и за квалификация и преквалификация. Програмата се разработва ежегодно от Агенцията за хората с увреждания. Крайният срок за кандидатстване е до 17.04.2024 г.

По НПЗХУ се отпускат средства за осигуряване на достъп до действащи или разкривани нови работни места за хора с трайни увреждания в трудоспособна възраст; приспособяване на съществуващи работни места за тях; оборудване на нови, съответстващи на характера на тяхното заболяване; квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие. Максималният размер по различните компоненти е до 20 000 лв., с изключение на този за квалификация, преквалификация и обучение, който е до 2000 лв. на човек с трайно увреждане.

Непосредствено след подаване на проектното предложение всеки кандидат е длъжен да изиска от АХУ входящ номер, с който то е заведено в деловодната система, не по-късно от крайния срок за кандидатстване. Полученият входящ номер доказва, че проектното предложение е подадено в срок.

Конкурсна документация

Автор: Зорница Славова – Институт за пазарна икономика

Репликата „Като не те устройват условията или заплатата, намери си друга работа“ не работи в 257 от всичките 265 общини за поне един от икономическите сектори. Как правим този извод?

ИПИ разполага с данни от НСИ за основни показатели на нефинансовите предприятия по икономически дейности и по общини. В някои общини данните за отделни сектори, предоставени от НСИ, са „скрити“  (конфиденциални), защото в общината има само едно или две предприятия и в този случай показателите за сектора биха разкрили данните за конкретните предприятия. А ако има едно или две предприятия в определен сектор, с увереност можем да твърдим,  че там на практика няма избор на работодател. Тук разглеждаме само нефинансовите предприятия, т.е. така наречената бизнес икономика, без да отчитаме дейността и наетите в държавните и общинските администрации, армия, полиция, съдебна система и т.н.

Най-висок избор на работодатели на местно ниво пък има в търговията, където само в три общини данните са скрити (Бойница, Макреш и Опан), както и в земеделието (в 11 общини). 

Картата на България показва, че само в осем от всичките 265 общини има достатъчно работодатели във всеки един от 17-те икономически сектора, така че данните да не бъдат конфиденциални. Повечето от тях са и областни центрове с развита икономическа дейност във всички сектори – столицата, Варна, Стара Загора, Велико Търново. В други 28 общини само по един сектор е скрит – обикновено производството на енергия, ВиК секторът или добивната промишленост. В 112 общини обаче данните за пет и повече цели сектори остават скрити. В тях повечето от икономически активните хора не могат да си избират работодателя.

Ограничен брой работодатели има в пограничните райони, Северозапада, Добруджа.

Прочетете целия анализ с диаграми и карта на общините в България тук.