От 3 май в Портала за електронни услуги на НАП заработи нова електронна услуга, чрез която нотариуси, съдии по вписванията и длъжностни лица в Агенция по вписванията могат да правят проверка за непогасени задължения на продавачи на недвижими имоти или моторни превозни средства, съответно на лица, ипотекирали имущество или залогодатели. Е-услугата с контролиран достъп „Справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 от ДОПК“ е достъпна с електронен подпис, а проверките от нотариусите ще се осъществяват чрез достъп от типа „система-система“.

Услугата е разработена в изпълнение на ангажиментите на НАП във връзка с промените  чл. 74 и чл. 264 от ДОПК, които влизат в сила от 03.05.2024 г. (обн. в ДВ, бр. 66/01.08.2023 г. и ДВ, бр. 36/23.04.2024 г.). От тази дата отпада представянето на писмени декларации от продавач (прехвърлител или учредител на вещни права), лице, ипотекирало имущество (ипотекарен длъжник) или залогодател.

Преди да извършат разпоредителни сделки с недвижими имоти или моторни превозни средства, съответно преди вписване на ипотека или особен залог, нотариуси, съдии по вписванията или длъжностни лица в Агенция по вписванията трябва да правят онлайн проверка в НАП за наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлител или учредител на вещни права, ипотекарен длъжник или залогодател.

Замяната на декларацията на хартия с проверка в реално време по електронен път, ще осигури възможност за своевременното заплащане на задълженията от продавача на недвижим имот или МПС. Ако не го направи преди сделката, при писмено съгласие от негова страна, задълженията му ще се погасят от продажната цена. В този случай купувачът трябва да внесе сумата по съответната сметка на НАП. Това е и една от мерките за подобряване на събираемостта на публичните вземания, която беше приета още през миналата година от Народното събрание.

С цел да се гарантира извършването на съответната сделка е необходимо публичните задължения да се заплащат своевременно, съветват от НАП и препоръчват на всички граждани и юридически лица, преди сделка с недвижим имот или моторно превозно средство, да проверяват дали имат непогасени публични задължения. Това е възможно в Портала за електронни услуги на НАП, достъпни с ПИК или електронен подпис в категория „Плащане и изчисляване“ – услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания”.

Лицата, които по занятие предоставят услуги за прехвърляне или обмяна,  съхраняване или управление на виртуални активи, позволяващо контрол върху тях, както и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, подлежат на вписване в електронен публичен регистър към НАП (чл. 9а, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари). Изискването е в синхрон с приетите от Народното събрание на РБългария промени в ЗМИП и Наредба № Н-9 от 7 август 2020 г., които влизат в сила от 22.03.2024 г. 

Дружествата и физическите лица, които подлежат на вписване в регистъра, трябва да подадат заявление непосредствено преди започването на дейността си. То се изпраща в приходната агенция по електронен път с квалифициран електронен подпис на имейл: nap@nra.bg или чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ).

Към заявлението се прилагат:

1. Декларация по образец, съгласно Приложение № 1а, подписана с квалифициран електронен подпис, с което се декларират липсата на осъдителна присъда за умишлено престъпление, обстоятелството, че лицето не е било управляващо дружество, обявено в несъстоятелност, както и че не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност (чл. 9г, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗМИП).
2. За физическите лица, които не са български граждани – свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ, удостоверяващ липсата на присъди за умишлено престъпление от общ характер (чл. 9г, ал. 1, т. 1 от ЗМИП);
3. За лицата, които не са български граждани – документ от независим официален източник от съответната държава според гражданството на лицето или неговото постоянно пребиваване, или друг еквивалентен документ, удостоверяващ липсата на обстоятелства, попадащи в ограничения за заемане на висша ръководна длъжност (чл. 9г, ал. 1, т. 3 от ЗМИП);

Необходимо е документите по т. 2 и 3 да са придружени с превод на български език и удостоверени с квалифициран електронен подпис на заявителя или упълномощеното от него лице. Гражданите могат да подават заявлението за вписване в регистъра и  чрез посредник (чл. 24а от Закона за електронното управление). В този случай е необходимо към заявлението да се приложи копие на нотариално заверено пълномощно, удостоверено с електронен подпис.

За вписване в публичния регистър се внася такса от 50 лв. (чл. 41 от Закона за държавните такси, Тарифа № 12 за таксите), 

Таксата за вписване дължат:

• лица, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващи осъществяването на контрол върху активите, и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи;
• доставчиците на портфейли, които предлага попечителски услуги.

Сумите се плащат по сметка на Национална агенция за приходите

При БНБ, гр. София, пл. „Княз Александър І”, № 1

IBAN: BG51BNBG96613100174901 

BIC:  BNBGBGSD

Важно! Вече вписаните в публичния регистър лица следва да подадат в периода от 22.03. до 22.05.2024 г. заявление за промяна в регистъра (чл. 9а, ал. 1 от ЗМИП), заедно с посочените по-горе документи.

При подаване на заявление за промяна на данните в публичния регистър не се дължи такса.

В случай че не бъде подадено заявление в посочения срок,  лицата ще бъдат служебно заличени от регистъра.

Повече информация може да намерите на интернет страницата на НАП или на телефона на Информационния център на НАП: 0700 18 700, съобразно тарифата на съответния оператор, или в компетентния Ви офис на НАП, както и да направите запитване на електронна поща: infocenter@nra.bg.

Националната агенция за приходите внедри нова електронна услуга „Подаване на данни от доставчици на платежни услуги за трансгранични плащания“, включена в категория „Подаване на данни към CESOP“ в Портала за електронни услуги. Услугата е достъпна с квалифициран електронен подпис и е предназначена за български и чуждестранни юридически лица, които са доставчици на платежни услуги (ДПУ) в страните членки от Европейския съюз и предоставят платежни услуги на територията на Република България.

Разпоредбата на чл. 123а от Закона за данъка върху добавената стойност, в сила от 1 януари 2024 г., регламентира задълженията на ДПУ, предоставящи платежни услуги на територията на Република България, да подават по електронен път към НАП информация от водените от тях електронни регистри, съгласно чл. 123а,  ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Информацията за трансграничните плащания се подава чрез файл в XML формат за тримесечен период в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Първоначалното подаване на данни от ДПУ е от 1 април 2024 г.

Повече информация за подаване на данни към CESOP можете да прочетете тук: Подаване на данни от доставчици на платежни услуги към CESOP.

For English see here and here

В разгара на Данъчната кампания 2024 г. гражданите могат да се възползват от електронните услуги на НАП и в специално обособени за това зони с безжична интернет връзка във всеки офис на приходната агенция. В тях са разположени компютри, свързани с безплатен WI-FI. Потребителите могат да използват и собствени устройства, които да свържат с безжичния интернет, за да влязат в сайта на НАП, Портала за електронни услуги на приходната агенция или в сайтовете на други институции и общини. 

Служители в офисите на НАП са на разположение да съдействат на всеки клиент, ако среща затруднение при работата си с Портала за е-услуги или има въпроси, свързани с деклариране и плащане на задължения, извършване на справки, проверка на здравноосигурителен статус и други.

Клиентите, които все още не са заявили и получили ПИК от НАП, ще могат да го направят на място в офиса, след което служител ще демонстрира възможностите, които персоналният код дава.

В рубриката “Програмни продукти” е публикувана нова версия 16.03 на клиентския софтуер за генериране на данни за декларации образец № 1, образец № 3 и образец № 6 и справките по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ за доходи, изплатени след 31.12.2018 г.

Новото във версия 16.03 е:

Промяна във връзка с ЗБДОО за 2024 г. по отношение на: минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии; минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица; максималния месечен размер на осигурителния доход.

Версията ще бъде обновена след приемане и влизане в сила на предложените изменения и допълнения в Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Операторите на цифрови платформи вече могат да подават по електронен път файлове с информация за лицата (продавачи), които извършват дейност/получават доходи чрез цифрови платформи.

Услугата „Автоматичен обмен на информация от оператори на платформи – DPI/DAC7” е достъпна в Портала за е-услуги на Приходната агенция с квалифициран електронен подпис.

За достъп до електронната услуга е необходимо да се подаде заявление за използването й през Портала за електронни услуги на НАП.

В случай, че данните ще се подават от упълномощено лице, е необходимо да се подаде „Заявление за ползване на електронни услуги с КЕП на упълномощено лице“ с пълен достъп.

Информацията се предоставя в срок до 31 януари на годината, следващата годината, за която се предоставя информация.

На страницата на НАП, в рубрика “Автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи” са публикувани и примерни xml файлове, в помощ на операторите на платформи при изготвянето на отчетните файлове, както и заповед за определяне на юрисдикциите, за които следва да се предоставя информация.

Близо 200 000 потребители могат ежедневно да проверяват дали касовите бележки, които търговците им издават, са истински или фалшиви. Това е възможно благодарение на мобилното приложение на НАП – NRA Mobile, което сканира QR кода върху бележката. Чрез него, през 2023 г. са проверени над 250 000 бележки, а от началото на тази година те са повече от 20 000 и нито една не е била фалшива.

За да проверят дали фискалните бонове, които търговците им издават, са истински или фалшиви, е необходимо потребителите да сканират отпечатания на бележката QR код. Приложението показва кодираните в него стойност на покупката, дата, час и номер на касовата бележка и фискалната памет на касовия апарат. Клиентът може да сравни дали данните в бележката и мобилното приложение съвпадат или се различават. Ако има разлика, мобилното приложение позволява директен контакт с НАП по телефона за сигнализиране за фалшива касова бележка.

Потребителят може да направи и справка дали конкретната касова бележка е получена в сървърите на приходната агенция, за което е необходимо изчакване от няколко минути. Ако всичко с бележката е наред, приложението показва в зелен цвят, което значи, че документът е бил успешно получен в НАП.  Мобилното приложение NRA Mobile може да се изтегли през App Store за телефони с операционна система iOS или през Google Play – за  Android устройства.

Ако не им бъде издаден касов бон, потребителите могат да подадат сигнал в НАП като се свържат по телефона с Информационния център на приходната агенция – на телефони: 0700 18 700 или изпратят имейл на: infocenter@nra.bg. Освен това, те имат право да задържат плащането към търговеца, докато не получат платежния документ. Тази промяна в Закона за ДДС влезе в сила от 1 януари 2024 г. и е с цел да противодейства на укриването на приходи и нелоялната конкуренция, както и да гарантира потребителските права, които носи наличието на касова бележка.

Платежният документ дава възможност на клиентите да защитят правата си, ако закупената стока се окаже дефектна или опасна, напомнят от НАП. Касовата бележка е необходима и за замяна или връщане на закупен артикул, в случай че потребителят разполага с такова право, произтичащо от закон или от предварително поет от търговеца ангажимент.

Националната агенция за приходите разшири обхвата на електронна услуга, която позволява свързаност от типа „система-система“ между клиентските софтуери и приходната агенция чрез софтуерен ключ (API ключ). Надградената услуга вече дава възможност на бизнеса да подава автоматизирано уведомления за сключени/изменени/прекратени трудови договори към приходната агенция. За целта е необходимо потребителите да заявят получаването на API ключ чрез е-услуга „Ново заявление за достъп до АPI“. За да се подават данните за трудови договори към НАП, софтуерния ключ трябва да се интегрира в софтуера, който използват клиентите.

Потребителите, които вече имат издаден софтуерен ключ за подаване на декларации Образец №1 и Образец №6, ще могат да го използват и за изпращане на уведомленията за трудовите договори, уточняват от НАП. Услугата за автоматизирано подаване на двете осигурителни декларации беше внедрена през октомври тази година.

През май, първи от софтуерния ключ се възползваха  хазартните оператори, които вече имат автоматичен достъп до Регистъра на уязвимите лица по Закона за хазарта, напомнят от НАП.

Информация за надградената услуга в Портала за електронни услуги на НАП може да се получи на телефоните на приходната агенция: 0700 18 700 или 02/9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор и на имейл – infocenter@nra.bg.  

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително ЕТ и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2023 година.

На 1 декември изтича и срокът за плащане на месечната авансова вноска за месец декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2023 година.

Фирмите, чиито нетни приходи от продажби за 2021 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.

Има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по-ниски или по-високи от дължимия годишен данък, показват анализите на НАП.  Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък. Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис през е-портала на НАП.  За коригиране на месечната вноска за месец декември и тримесечната вноска за трето тримесечие на 2023 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно на 15 ноември 2023 г., въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2023 г.

Повече информация за декларирането и плащането на корпоративен данък можете да намерите на сайта на НАП – www.nra.bg, на телефона на Информационния център:  0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/ или във Facebook страницата на агенцията.

От началото на октомври 2023 г. заработи нова електронна услуга, с която се предоставя информация за упражнено право на данъчен кредит от получател във връзка с корекция на начислен данък по чл. 126б от Закона за ДДС.

Е-услугата предоставя възможност на регистрирано по ЗДДС лице – доставчик да получи информация за начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя за целите на извършване на корекции за намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане.

Проверката се извършва по номер и дата на издаден от доставчика документ и идентификационен номер на получателя. Системата извършва проверка за коректност на въведените данни, идентификационните номера по ЗДДС на издателя (доставчика) на документа и на контрагента (получател), както и дали са попълнени всички полета.

Услугата се предоставя с квалифициран електронен подпис чрез Портала за електронни услуги на НАП. За получаване на достъп до услугата от упълномощено лице следва да бъде подадено отново „Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице“ или „Известие за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице“.  Услугата е достъпна е достъпна от меню “Услуги” -> “Справки” – > Предоставяне на информация за упражнено право на данъчен кредит от получател, във връзка с корекция на начислен данък при несъбираемо вземане по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Информация за новата услуга в Портала за електронни услуги на НАП може да се получи на телефоните на приходната агенция: 0700 18 700 или 02/9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор.