Официалните езици на Европейския съюз са 24, но езиковото му многообразие става още по-голямо, когато към тях се прибавят още 60 регионални и малцинствени езика.  Многоезичието е една от осемте ключови компетентности, необходими за личностна реализация, здравословен и устойчив начин на живот, пригодност за заетост, активно гражданско участие и социално приобщаване.

В новото проучване на „Евробарометър“, което съвпада със Световния ден на културното многообразие, се подчертава нарастващото признаване на значението на езиковото многообразие за подобряване на културното разбирателство, икономическите възможности и социалното сближаване в Европа.

Какви са резултатите?

По-голямата част от европейците (86 %) считат, че всеки трябва да говори поне един чужд език. Според 76 % от тях подобряването на езиковите умения следва да бъде политически приоритет, а 84 % смятат, че регионалните и малцинствените езици следва да бъдат защитени. 

Английският език се говори от почти половината европейци (47 %) като първи чужд език. Това е значително увеличение с 5 процентни пункта от 2012 г. насам. 7 от всеки 10 млади европейци могат да проведат разговор на английски език. Той се възприема и като най-важният език (от 85 % от участниците в проучването), следван от френския (11 %), немския (10 %) и испанския (7 %), които са най-често говоримите чужди езици в ЕС. 

Според респондентите основните ползи от изучаването на чужд език са възможностите за работа (51 %), за да могат да разбират хора от други култури (45 %), за да си намерят по-добра работа в страната, в която живеят (42 %) и да го използват, когато са на почивка в чужбина (42 %) и на работното място, включително при служебна командировка в чужбина (40 %).

Какви са нагласите в България?

За участвалите в проучването българи майчиният език е български (85%), турски (9%), ромски (4%) и английски (1%).  29% от тях считат, че могат да проведат свободно разговор на английски, 14% – на руски, 12% – на български, 5% – на немски и 3% на френски език.

Употреба на чужди езици

44% от българите са използвали първия чужд език, който владеят в интернет, 39% – за да гледат филми, телевизия или да слушат радио, 36% – при общуване с приятели, 33% – на почивка в чужбина, 26% – за да гледат или четат новини, 22% – за общуване в работата, 21% – при четене, свързано с работата, 13% – при служебно пътуване в чужбина, 9% – докато са изучавали езици, 9% – при пътуване в чужбина с цел образование, обучение или доброволчество, 7% – докато са учили нещо друго.

Мотиви и методи за изучаване на чужди езици

57% от българските респонденти считат, че най-полезен за тяхното личностно развитие е английският език, за 14% – това е немският, следван от руски (10%), български (9%) и френски (5%).

Според българите основните ползи от изучаването на чужд език са: за да могат да работят в друга държава (51%), за да си намерят по-добра работа в България (43%), за да могат да разбират хора от други култури (41%), да се запознават с хора от други държави (38%), за лично удоволствие (34%), за да го използват, когато са на почивка в чужбина (31%), за да го използват в работата си, включително и при задгранични командировки (31%), за да учат в друга държава (30%), за да могат да използват интернет (30%), за да се чувстват повече европейци (21%), за да се обучават или да бъдат доброволци в друга държава (8%).

Българите смятат, че най-ефективният начин за изучаване на чужд език е: в училище, университета или при професионално обучение (33%), при неформални разговори с чужденец (10%), при дълготрайни или чести посещения в държавата, в която се говори изучавания чужд език (8%), при групови езикови уроци с учител извън училище (7%), при самообучение чрез гледане на телевизия, филми или слушане на радио (7%).

6% от българските респонденти използват ежедневно онлайн машинен превод, 14% – няколко пъти седмично, 20% – няколко пъти месечно, 71- рядко или никога.

Според проучването българите биха започнали да учат чужд език или биха подобрили своите умения по него ако уроците са били безплатни (27%), ако е имало някакви изгледи да започнат работа в чужбина (23%) или да пътуват (22%) извън страната на по-късен етап, ако им е било платено за това (18%), ако това би довело до повишение в работата / до по-добро кариерно развитие (16%)

Проучването е проведено в 27-те държави — членки на ЕС от септември до октомври 2023 г. В него са взели участие 26,523 респонденти на възраст над 15 години и с различен демографски произход.

По повод Световния ден на интелектуалната собственост, Европейското патентно ведомство (ЕПВ/EPO) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) публикуваха съвместно проучване относно комерсиализацията на чистите и устойчиви технологии. В него се констатира, че от 2016 г. до 2021 г. изобретенията в тази област са нараснали с 33%.

От 1997 г. до 2021 г. са публикувани повече от 750 000 изобретения за чисти и устойчиви технологии, което представлява почти 12% от всички изобретения през този период. Тези констатации са включени в последния съвместен доклад на ЕПВ и ЕИБ „Финансиране и комерсиализация на иновациите в областта на чистите технологии”.

Преходът към по-чиста и по-устойчива икономика подхранва надпреварата за иновации, в която Европа е сред основните претенденти

Между 2017 г. и 2021 г. държавите членки на ЕПВ допринасят с 27% от всички изобретения в областта на чистите технологии с висока стойност в световен мащаб, измерено чрез броя на международните патентни семейства (IPF), като Германия, Франция и Обединеното кралство са най-големите регионални вносители. В световен мащаб Япония, Съединените щати и Китай остават значими участници, като през последните години Китай бързо развива своя сектор на чистите технологии.

Водещи технологии в областта на нисковъглеродната енергия

Чистите и устойчиви технологии обхващат разнообразни решения, насочени към подобряване на енергийната ефективност, използване на устойчиви ресурси, намаляване на замърсяването и отпадъците и смекчаване на неблагоприятните последици от изменението на климата. Технологиите за нисковъглеродна енергия са водещи в тази област, а решенията за чиста мобилност са на второ място. Алтернативите на пластмасите се следват отблизо, като са подадени значителни заявки за патенти.

Свързване на инвеститори с високотехнологични стартъпи

Миналата есен Европейското патентно ведомство пусна в действие своя Deep Tech Finder – инструмент, който съчетава бизнес профилите на около 9 000 европейски стартиращи предприятия, готови за инвестиции, с информация за техните патентни портфейли. Deep Tech Finder разполага с десетина филтъра за различни устойчиви технологии, свързани с около 300 стартиращи предприятия в същата област, което улеснява инвеститорите при намирането на обещаващи стартиращи предприятия и обратното. Инструментът наскоро беше обновен с подобрени функции за показване на стартъпи, които отговарят на критериите за запитване, с опростена функция за изтегляне и прецизирана информация за патентния статус.

Изследване „Финансиране и комерсиализация на иновациите в областта на чистите технологии” и резюме (на английски език)

Достъп до Deep Tech Finder на Европейското патентно ведомство

Зелени технологии на фокус / ЕПВ

Източник и изображение: Патентно ведомство

През миналата седмица Европейската комисия публикува експресно проучване на Евробарометър, проведено на регионално равнище, което показва, че гражданите на ЕС гледат положително на икономическото положение и качеството на живот в своя регион.

Над осем от всеки десет европейци (82 %) заявяват, че качеството на живот в техния регион е добро. В същото време 65 % от европейците заявяват, че настоящото състояние на икономиката на техния регион е добро.

Според европейците най-важните проблеми, пред които е изправен регионът им в момента, са разходите за живот (31 %), икономическото положение и безработицата (26 %) и здравето (26 %). След тях се нареждат жилищното настаняване (20 %), околната среда и изменението на климата (19 %) и образователната система (18 %).

Същевременно анкетираните посочват икономиката, социалната справедливост и работните места (29 %) като едно от най-важните измерения за бъдещето на Европа, следвани от изменението на климата и околната среда (24 %), образованието, културата, младежта и спорта (24 %), демокрацията, ценностите и правата и върховенство на закона (21 %), здравеопазването (21 %), отбраната и сигурността на ЕС (20 %) и миграцията (19 %).

Доверието в регионалните и местните власти остава високо, както и доверието в ЕС. 58 % от респондентите са склонни да се доверяват на регионалните и местните власти, а 38 % нямат доверие в тях. Същите пропорции се наблюдават и по отношение на доверието в ЕС.

Мнозинството от европейците продължават да проявяват оптимизъм. 66 % от тях са оптимистични по отношение на бъдещето на своя регион, а 32 % са песимистични. Същевременно 55 % са оптимистично настроени към бъдещето на ЕС, а 42 % са песимисти.

Проучването показва също така, че по-голямата част от европейците (47 %) продължават да имат положително възприятие за ЕС, докато 21 % имат отрицателно, а 30 % — неутрално възприятие.

Експресното проучване на Евробарометър „Общественото мнение в регионите на ЕС“ се провежда на всеки три години на регионално равнище и предоставя подробна картина на мнението на европейските граждани. Настоящото му издание се проведе между 11 януари и 15 февруари 2024 г. Бяха проведени 62 091 интервюта по телефона в 194 региона.

Какво е общественото мнение в шестте български региона (на български език) можете да свалите от Attachments – Country factsheets тук.

Европейската комисия приканва земеделските стопани и всички оператори във веригата за доставки на храни да споделят опита си, свързан с нелоялни търговски практики.

Онлайн анкетата, достъпна на всички езици на ЕС, е отворена до 15 март (петък) и е специално насочена към земеделските стопани и малките доставчици, които извършват дейност във веригата за доставки на селскостопански продукти и храни. Респондентите могат да посочат дали наскоро са се сблъсквали с нелоялни търговски практики от страна на купувачи, които са икономически по-силни, както и дали действащото законодателство им предоставя достатъчна защита срещу икономически по-силни купувачи.

Линк към анкетата: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/4th_UTP_survey

Контекст

На 17 април 2019 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Държавите — членки на ЕС, трябваше да транспонират директивата в националната си правна уредба до 1 май 2021 г. и да започнат да я прилагат шест месеца след това. С цел да направи оценка на ефективността на мерките, предприети от държавите членки в контекста на тази директива, Комисията извършва ежегодни проучвания.

Резултатите от анкетата ще бъдат използвани при оценката на правилата, която Комисията трябва да извърши до 1 ноември 2025 г.

Европейската комисия започна онлайн проучване сред земеделските стопани, за да събере пряко мнения за административните пречки в земеделието.

Анкетата е отворена до 8 април 2024 г. и е на всички езици на ЕС. В нея земеделците ще намерят въпроси, като: колко време годишно отделят за административни процедури, използват ли мобилни устройства за предоставяне на геомаркирани снимки, как оценяват сложността на процедурите и правилата, използват ли външни помощи, за да подготвят заявление за подпомагане по ОСП през 2023 г. и т.н.

Резултатите ще бъдат публикувани през есента на тази година.

Линк към анкетата, като изборът на език става от падащото меню Languages горе вдясно.

За поредна година Българската търговско-промишлена палата проведе анкетно проучване сред членовете си, свързано с оценка на необходимостта от кадри със средно и висше образование, както и индикации относно липсата на определени умения сред завършващите ученици и студенти. Важен въпрос от анкетата е свързан с оценката на необходимостта от  квалифицирани кадри с висше образование и съответните области и специалности. Анкетата е  проведена в началото на февруари, обобщавайки отговори на  компании  от различни сектори на икономиката в България.

Данните от анализа са изпратени и до Министерство на образованието и науката, като част от процедурата относно дейностите по определяне и утвърждаване на броя на приеманите  за обучение студенти и докторанти  в държавните висши училища на Република България  за учебната 2024/2025г.

Най-сериозна липса на професионални кадри  и необходимост от увеличаване на броя на обучаващите се в държавните висши училища се отчитат в техническите науки: 86% от  фирмите в анкетата са посочили интерес именно там,   следвани от  интерес за  обучения на студенти в природни науки, математика и информатика и т.н.

Резултатите от изследването, подчертават отново тенденцията за липса на ключови професионални умения сред завършващите. През последната година се наблюдава все по-ниска степен на придобивани компетентности, липса на практически и комуникационни умения, както и необходимостта от повишаване на придобиваните базисни икономически познания. Тези изводи насочват вниманието към необходимостта от подобрение на образователните програми и подготовката на учениците за успешно стартиране в професионалния живот, както и засилване връзката на бизнеса и образованието чрез различни форми, като дуално обучение и стажове. Водещи предизвикателства  в знанията и уменията на завършващите средни и висши учебни заведения, посочени от фирмите са също и липса на трудови навици и мотивация,   недостатъчни умения за работа в екип,  недостатъчен интерес към професионалните им ангажименти.

Линк към проучването

Източник: „Инфобизнес“

Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, в партньорство с Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентноспособност”, организират национално представително проучване сред българските МСП.

Основната цел на проучването е анализиране на проблемите, предизвикателствата и перспективите, пред които са изправени МСП – устойчивост, инвестиционната активност, нуждата от финансиране и източници на финансиране, въвеждане на иновации и интернационализацията на предприятията. Анкетната карта ще провери нагласите на МСП за разкриването на нови регионални структури, чиято основна цел ще бъде подпомагане на МСП в по-слабо развитите райони в България.

Анкетното проучване е анонимно и ще бъде активно до 15 февруари 2024 г. Състои се от 15 въпроса.

Обработените данни ще дадат препоръки за:

• по-добра оценка и разбиране на нуждите, възможностите и ограниченията пред бизнеса за финансиране и инвестиции;
• по-добра оценка на нуждите за осигуряване на устойчив икономически растеж, повишаване на конкурентноспособността и насърчаване на развитие, предприемачески дух и възможности за ориентиране към международни пазари;
• нивото на удовлетвореност на МСП от конкретен вид публична подкрепа за справяне с пазарните и системни неуспехи, ограничаващи иновациите и интернационализацията в МСП;
• преодоляване на предизвикателствата пред предприятията, свързани с екологични, социални и управленски фактори.

От изключителна необходимост е анкетата да проучи оценката на анкетираните представители на МСП за основните проблеми пред бизнеса им, областите, в които имат потребност от подкрепа, както и за вижданията им относно начините за осъществяване на тази подкрепа от държавата.

Резултатът ще даде важна и полезна информация на ИАНМСП за предприемане на ефективни мерки за подпомагане на предприятията.

Към анкетата