По текущите данни в Единната система за туристическа информация за периода 1 – 15 юни няма спад на туристите в област Бургас . Общият брой регистрации на туристи в областта е над 123 хил., което е ръст от 9% спрямо същия период на миналия летен сезон.

В област Бургас най-много са българските туристи – над 35 хил., следвани от полските – над 17 хил., румънските – над 15 хил., британските – над 15 хил., немските – над 9 хил., молдовските – над 5 хил. и чешките – над 5 хил.

Спад се отчита на вътрешния пазар заради лошото време. Броят на туристите, посетили област Бургас от Великобритания, е сходен със същия период на миналия летен сезон.

Ръст от 17% се отчита и по Северното Черноморие в областите Варна и Добрич. Там общият брой регистрации на туристи е над 96 хил.

По Северното Черноморие най-много са румънските туристи – над 35 хил., българските – над 22 хил., немските – над 12 хил., полските – над 8 хил., молдовските – над 2 хил. Ръст има от Румъния – 35%, Германия – 20%, Полша – 56%. И на Север се отчита спад от вътрешния пазар.

Въпреки добрите резултати от първата половина на месец юни, проучване, извършено от експертите на Министерството на туризма сред големите туроператори за входящ туризъм, показва, че има сериозни притеснения за резервациите в последния момент, което би се отразило на резултатите през месеците юли и август.

За да се обърне тази зараждаща се тенденция, Министерството на туризма работи с коректна и потвърдена информация, която подава, в т.ч. и от нашите туристически представители, за да бъде отразена обективно в националните и световните медии. Постоянството в тези съвместни действия ще подкрепи устойчивата тенденция във възстановяването на туристическия сектор в страната.

В навечерието на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Националният статистически институт публикува данни за културните институции в България. Те осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност, производството на филми и читалищната дейност. Ето и част от тях:

• Към 31.12.2022 г. в България функционират 186 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. Посещенията в музеите през 2022 г. са се увеличили с 2% в сравнение с 2021 г.
• През 2022 г. в действащите 72 театъра са организирани 13 193 представления, посетени от 1 712 хил. зрители, като спрямо 2021 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 24.4 и 48.3%.
• Филмопроизводството през миналата година е представено от 24 пълнометражни филма, а произведените късометражни и среднометражни филми са 74 (включващи 9 сериала с общо 320 епизода), от които 15 игрални, 48 документални и 11 анимационни.
• В края на 2022 г. кината в страната са 85, а киноекраните – 227, като броят им се увеличава съответно с 9 и 6 спрямо 2021 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57.4% от всички прожекции и 63.2% от посещенията. Най-голям е броят на кината в Югозападния район.
• През 2022 г. в България са работили 73 регистрирани и лицензирани радиооператора, като най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 62.4%, следвани от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 8.7%.
• Регистрираните и лицензирани български телевизионни оператори са били 112, което е с 16 по-малко от предходната година.
• Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения. Към 31.12.2022 г. действащите читалища на територията на Република България са 3 319, от тях 665 (20.0%) са в градовете, а 2 654 (80.0%) в селата. През 2022 г. в читалищата са налични следните услуги: 1 670 читалища (50.3%) предлагат услуги за ползване на компютър с достъп до интернет за потребители; в 3015 читалища, или 90.8% от всички читалища, има действащи библиотеки;  2 426 (73.1%) читалища разполагат със зала за представления. През 2022 г. от читалищата са организирани общо 75 512 културни и творчески прояви. Най-голям е броят на организираните от читалищата празненства и фестивали – 25 230, следван от честванията на бележити дати и годишнини – 22 300.

Линк към публикацията