Проблеми на професионалното образование
Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
През последните няколко десетилетия професионалното образование в България губи имидж и позиции в ролята си като мост между образованието и пазара на труда. Изтъкват се редица слабости и липси, част от които могат да се адресират сравнително краткосрочно, но за решаването на други е необходима цялостна реформа. Професионалното образование продължава да произвежда кадри – около 40% от завършващите всяка година ученици (и около половината от учащите след VIII клас) и по този начин образователната ни система осигурява по близо 20 хиляди младежи с професионална квалификация годишно.
В същото време редовното проучване на Агенцията по заетостта показва, че съществува силен недостиг на подходящи кадри, както и какви специалности и професии ще се търсят от работодателите. Проблемът е, че държавната машина и образователната система работят бавно и неефективно по отношение на пряката си връзка с пазара на труда. От една страна, идентификацията на бъдещите търсени професии е трудна и неточна. От друга страна, обучението изисква време, а колкото по-дългосрочна е прогнозата, толкова по-вероятно е тя да не отговаря на бъдещата реалност.
Ниска адаптивност към нови условия
Учебната програма, материалната база и методите на професионално обучение често са критикувани като остарели, а завършилите получават определена професия и биха могли по-трудно да се преквалифицират. Изследване на ОИСР за връзката между уменията и заетостта при младежите посочва, че рискът средните специалисти да попаднат в групата на работната сила, която не работи, не учи и не се обучава (т.нар. група на NEETs), е по-голям от този на завършилите средно образование в общообразователни училища. Една от основните причини за това е в по-ниската адаптивност на средните професионалисти, включително към технологичните промени в икономиката.
Липса на адекватни умения
Именно слабостите при технологичното обучение и забавянето на повсеместното въвеждане на дуалното образование водят до отслабването на връзката на професионалното образование и пазара на труда. Това е така, защото за професионалните гимназии е трудно и скъпо да поддържат модерно оборудване, което се използва в реалната работна среда. Ето защо създаването на силна връзка между професионалното образование и бизнеса още в периода на обучение е от първостепенно значение.
За половината „професионалисти“ няма търсене
По-тясното свързване на професионалното образование и пазара на труда няма как да стане, ако специалностите и учебните програми не отговарят на реалностите. Това е особено важно на регионално ниво. Изготвяният от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че в професионалните гимназии все още се изучават професии и специалности, чиито кадри не се търсят както в съответните региони, така и в страната като цяло, като в голямата си част завършващите няма да се реализират според образованието си. Изчисленията сочат, че за около половината ученици от професионалните гимназии няма насрещно търсене от работодателите. Същевременно Списъкът със защитените от държавата специалности нараства, което в още по-голяма степен изкривява и отслабва възможностите за гъвкавост на професионалното образование.
Всички проблеми на професионалното образование се усещат особено силно в настоящата ситуация на ниска безработица и огромни структурни несъответствия на пазара на труда. Това налага в още по-голяма степен преминаването към по-адаптивно, ефективно и тясно свързано с икономиката професионално образование. За това е нужно наблягане на по-широка подготовка, включително с изучаване на език и технологии, повсеместно прилагане на дуалната система, промяна на план-приема с фокус върху структурата на заетостта на местно ниво, регулярно обучение на преподавателите.
Прочетете цялата статия в уебсайта на ИПИ
