Забраната на двигателите с вътрешно горене – утопия или реалност
Автор: Св. Стоянов
Отдавна ме гложди мисълта, дали през 2035 г., когато ще съм на близо 70 г. ще мога да си купя нов автомобил с любимия ми дизелов двигател.
През миналата година Европейският съюз постигна споразумение за ефективна забрана на новите автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. Това ще промени транспорта и би трябвало да отбележи значителна стъпка по пътя към намаляване на въглеродните емисии.
Трите институции на Съюза – изпълнителната власт, парламентът и държавите членки – постигнаха сделка, която ще изисква от производителите на автомобили да постигнат цел за нулеви емисии до 2035 г. за новорегистрираните автомобили, като се поставя курс за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Това означава, че няма да има нетни емисии на парникови газове, не повече от това, което природата сама може да абсорбира.
Сделката бележи сравнително бърз напредък за едно от най-противоречивите предложения на ЕС за един вид транспорт, който е изобретен преди повече от 130 години и днес доминира в света.
Според някои специалисти, европейските производители на автомобили вече показват, че са готови да се справят с предизвикателството, с нарастващ брой модели, но не и с по-достъпни електрически автомобили, идващи на пазара. Преди 10 години Германия си е поставила сериозна цел, свързана с увеличеното използване на електрически превозни средства, а именно до 2020 г. един милион електрически коли да бъдат по пътищата на страната, което би съответствало на дял от около 2,2% от общия брой пътнически автомобили. Е, тази цел не е постигната и до сега.
Но трябва да се признае, че споразумението има глобални последици. Като най-големият търговски блок в света, ЕС има репутацията на определящ стандартите в световен мащаб и в него се намират централите на много от най-големите производители на автомобили като Volkswagen AG и Daimler Truck Holding AG. VW вече декларира, че ще спре да продава автомобили с двигатели с вътрешно горене в Европа между 2033 и 2035 г. като същевременно допълни, че през 2023 г. ще съкрати повече от 8 000 работни места в Германия и ще произвежда автомобили извън пределите на федералната република.
Има натиск за пълна забрана на автомобили с двигатели с вътрешно горене и в САЩ. Още миналата година Калифорния прие планове за налагане на постепенно премахване на превозни средства, които работят с двигатели с вътрешно горене, като само автомобили с нулеви емисии и малка част от plug-in хибриди ще са разрешени за първоначална регистрация след 2035 г. Този ход ще се разпространи извън Калифорния, като правилото вероятно ще бъде прието и от други щати, които са подписали съществуващата програма на Калифорния за превозни средства с нулеви емисии.
Поддържането на зелената сделка на ЕС по време на настоящата енергийна криза след инвазията на Русия в Украйна е един от аргументите на онези, които твърдят, че войната може да ускори този преход, а не да го задържи.
Но възникват и много въпроси по отношение на производството и обезвреждането на батериите за електромобилите, за производството на самата електроенергия, която ще се ползва от тях, за тяхната надеждност на пътя и дълготрайност.
Някои групи критикуват сделката, предполагайки, че тя може да доведе до натрупване с течение на времето на по-стари автомобили, отделящи много вредни емисии, вместо да има нови поколения по-ефективни двигатели.
Евродепутатът от консервативната Европейска народна партия Йенс Гизеке споделя:
„С това споразумение „ефектът от Хавана“ става все по-реалистичен. След 2035 г. нашите улици може да станат пълни с ретро автомобили, защото новите коли не са налични или не са достъпни. Тази сделка затвори вратата за нови технологични разработки и постави всички яйца в една кошница. Това е грешка.”
В окончателния вариант на сделката беше включен необвързващ елемент, предпочитан от държавите-членки, който призовава комисията да предложи регистриране на превозни средства, работещи изключително с въглеродно неутрални горива след 2035 г.
Все още не са известни в детайли рамковите условия, които са от съществено значение за постигането на тази цел, отразени в политиките на ЕС. Те трябва да включват изобилие от възобновяема енергия, безпроблемна частна и обществена инфраструктурна мрежа за зареждане и достъп до суровини за производството на електромобили. Все неща, които все още липсват в Европа и в частност в нашата страна.
От позицията на днешния ден е почти сигурно, че и през 2035 г. ще продават любимите ми дизелови автомобили.
