Парниковите газове, които причиняват глобалното затопляне

Европейският съюз предприема действия за драстично намаляване на емисиите на парникови газове, които са свързани с измененията в климата. Един от тези газове е въглеродният диоксид (CO2), но други, които присъстват в по-малък обем в атмосферата, могат да имат още по-голям ефект за затоплянето на планетата.

В какво се изразява действието на парниковите газове?

Парниковите газове действат по подобен начин на материалите, от които са направени оранжериите и парниците. Те абсорбират част от слънчевата енергия, задържат я в атмосферата и ѝ пречат да се разпръсне в космоса. Парниковият ефект повишава температурата на Земята, което в определени граници съдейства за поддържането на живота на нашата планета.

Много парникови газове присъстват във въздуха по естествени причини, но човешката дейност допринася за повишаването на тяхната концентрация. Това води до засилване на парниковия ефект и промени в климата – изменения в снеговалежа и валежите от дъжд, повишаване на средните температури, екстремни климатични явления като засушавания и наводнения.

Кои са парниковите газове?

Съществуват много видове парникови газове, с различен потенциал да влияят върху глобалното затопляне.

Въглеродният диоксид, метанът и диазотният оксид са сред онези газове, които присъстват по естествени причини в атмосферата, но също така могат да бъдат резултат от човешката дейност.

Флуорсъдържащите парникови газове са синтезирани газове, използвани в промишлеността, и имат голям потенциал да причиняват затопляне на климата – ефектът от тях е често хиляди пъти по-голям от този на CO2. Тези газове включват хидрофлуоровъглероди (HFC), перфлуоровъглероди (PFC), серен хексафлуорид (SF6) и азотен трифлуорид (NF3).

Флуорсъдържащите газове често се използват като заместители на други вещества, които унищожават озоновия слой в атмосферата. Флуорсъдържащите газове не увреждат озона.

Следните седем вида парникови газове се споменават в Протокола от Киото и Споразумението от Париж, които целят да координират отговора на страните по света на измененията в климата:

Въглероден диоксид

Въглеродният диоксид попада във въздуха при издишването от животните и при разграждането на биомасата. Той навлиза в атмосферата също така при изгарянето на изкопаеми горива или като резултат от химически реакции.

От друга страна, въглеродният диоксид се извежда от атмосферата в процеса фотосинтеза, при който растенията превръщат светлината от слънцето в енергия. Ето защо горите играят важна роля за намаляването на въглеродния диоксид във въздуха.

Метан

Метанът е безцветен газ, който е основна съставка на природния газ. Емисиите на метан могат да бъдат резултат от изгарянето на въглища, природен газ или нефт или да произтичат от животновъдството, земеделието или разграждането на органични отпадъци в сметищата. През 2021 г. най-големи емисии метан са генерирани в селското стопанство, управлението на горите и рибарството.

Диазотен оксид

Този газ е резултат от дейността на микроби в почвата, използването на изкуствени торове на азотна основа, изгарянето на дървесина и химически реакции. Той се генерира в селското стопанство, земеделието, промишлеността, при изгарянето на изкопаеми горива и твърди отпадъци и при третирането на отпадъчни води.

Хидрофлуроръглероди

Хидрофлуоровъглеродите представляват около 90% от емисиите на флуоросъдържащи газове. ЕС иска да ги изведе от употреба до 2050 г.

Те се използват за поемане на топлината в хладилници, фризери, климатици и топлинни помпи, както и в спрейове, пяни и пожарогасители.

Перфлуоровъглероди

Перфлуоровъглеродите са синтетични вещества, използвани в технологични процеси в преработващата промишленост.

Серен хексафлуорид

Серният хексафлуорид се използва при изолацията на електрически кабели.

Азотен трифлуорид

Азотният трифлуорид се използва при производството на микропроцесори и интегрални схеми – за почистване от нежелани частици в процеса на тяхното сглобяване.

Парниковите газове и приносът им за глобалното затопляне

Тъй като ефектът от различните парникови газове не е еднакъв, тяхното въздействие се оценява чрез приравняването им към ефекта от въглеродния диоксид.

Общите емисии на парникови газове от икономическа дейност в ЕС са се равнявали на еквивалента на 3,6 млрд. тона въглероден диоксид през 2021 г., което е било с 22% по-малко от нивото през 2008 г.

Въглеродният диоксид е отговарял за близо 80% от ефекта от тези емисии, а метанът – за още около 12%.

Метанът остава за по-кратко време в атмосферата от CO2, но абсорбира повече слънчева енергия и е опасен замърсител на въздуха.

Всички флуорсъдържащи газове заедно отговарят за около 2,5% от ефекта от емисиите на парникови газове. Дори и в малки количества обаче те улавят слънчевата енергия много по-ефективно от CO2.

Как ЕС иска да намали емисиите на парникови газове?

Законодателният акт за климата на ЕС налага обвързващи цели за намаляването на емисиите на парникови газове: те трябва да спаднат с 55% до 2030 г. спрямо 1990 г., а до 2050 г. ЕС трябва да постигне нетни нулеви емисии. За да бъдат реализирани целите, ЕС предприема множество мерки, като:

• намаляване на емисиите в транспорта;
• определяне на правила за спестяване на енергия и инвестиции във възобновяеми източници;
• предотвратяване на преместването на предприятия, емитиращи парникови газове, извън ЕС в опит да избегнат по-високите европейски стандарти;
• развитие на европейския пазар за търговия с разрешителни за емисии;
• стимулиране на развитието на горите и други зелени площи, поглъщащи въглеродни емисии.

Източник: Европейски парламент