Обзор на образованието и обучението в България - 2023 г.
Обзорът на образованието и обучението е годишният доклад на Европейската комисия за системите за образование и обучение в ЕС и техния напредък. Изданието за 2023 г. започва със специален акцент върху учителската професия, като се обръща внимание на недостига на учители в държавите членки, както и на различните усилия, които те полагат, за да повишат привлекателността на професията.
Докладите по държави от Обзора на образованието и обучението отразяват актуалното и текущо развитие на политиката на всички образователни степени в 27-те държави — членки на ЕС.
Какво е състоянието на образованието и обучението в България?
- Учителската професия
Учителите в България са сред най-възрастните в ЕС и започва да се наблюдава недостиг на учители. Около 50 % от учителите са на поне 50 години (средна стойност за ЕС: 39 %) и 31,3 % са на 55 години и по-възрастни (средната стойност за ЕС е 24,4 %1). Това означава, че през следващото десетилетие половината от настоящите учители в България вероятно ще се пенсионират.
През последните години са предприети мерки за повишаване на привлекателността на професията и подобряване на условията на труд. Увеличаването на заплатите на учителите в България е приоритет и те достигат 108 % от средната заплата за страната, като целта е да стигнат 125 %. За да се мотивират повече хора да станат учители, са премахнати таксите за обучение за програмите за подготовка на учители, въведени са стипендии и са създадени алтернативни пътища към учителската професия.
Интересът към програмите за подготовка на учители е голям и значително се е увеличил, но навлизането в професията е по-скоро слабо, а задържането на начинаещите учители е трудно. Около 40 % от завършилите педагогически програми и 65 % от завършилите специалности с педагогически профил не стават учители след дипломирането си (Световна банка, 2020 г.). Освен това голям процент от начинаещите учители се отказват от професията след първата година.
- Образование и грижи в ранна детска възраст
България полага усилия за подобряване на качеството и повишаване на процента на участие, но записването в програми за образование в ранна детска възраст все още е ниско. Капацитетът се увеличава, компетенциите на педагогическия персонал се подобряват, таксите за детските градини са премахнати и е въведена тригодишна задължителна предучилищна програма (УНИЦЕФ, 2023). Последните обобщени данни, налични на равнището на ЕС, обаче показват, че през 2021 г. едва 79,4 % от българските деца между 3-годишна възраст и възрастта за започване на задължително начално образование са обхванати от образованието в ранна детска възраст. Този процент е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 92,5 %.
Услугите за образование и грижи в ранна детска възраст за деца на възраст между 0 и 3 години имат ограничен капацитет и не им достига качество. През 2022 г. само 17,4 % от българските деца са посещавали професионални детски заведения в сравнение със средната стойност за ЕС от 35,7 %.
- Училищно образование
Усилията за борба с преждевременното напускане на училище започват да дават резултати. През 2022 г. процентът на преждевременно напусналите системата на образованието и обучението сред хората на възраст между 18 и 24 години спада до 10,5 %., но все още е над средната стойност за ЕС от 9,6 % Преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в селските райони и при ромите (Агенция за основните права, 2022 г.).
Националните стандартизирани изпити показват големи и нарастващи неравенства по отношение на резултатите и силна социална сегрегация в българската образователна система. Стандартизираните тестове по български език и математика, проведени при четвъртокласниците през 2021 г., показват значително увеличение на разликата в резултатите между учениците в неравностойно положение и техните връстници (Министерство на образованието и науката, 2022 г.). Стандартизираният тест в 7-и клас показва подобно нарастваща разлика между учениците в неравностойно положение и техните връстници, особено по български език. В него се открояват две видимо различни групи: ученици с много ниски резултати и ученици с отлични резултати — разлика, която изглежда не се дължи на пандемията.
Приобщаването на ромите продължава да бъде основно предизвикателство. През 2020 г. 64 % от ромските деца на възраст между 6 и 14 години посещават училища или детски градини, в които всички или повечето им съученици са роми, в сравнение с 58 % през 2016 г.
Фондовете на ЕС подкрепят развитието на цифрови умения. Само 52 % от българите на възраст между 16 и 19 години притежават поне основни цифрови умения в сравнение със средната стойност за ЕС от 69 %.
В България образованието в областта на околната среда е част от стандартите и учебните програми на всички образователни равнища. Аспектите на образованието в областта на устойчивото развитие се отнасят и до задължителната предучилищна програма и са включени в рамката на общата подкрепа за личностното развитие. Освен това образователните институции определят свои собствени приоритети, свързани с образованието в областта на околната среда и устойчивото развитие.
България предоставя образователни услуги на разселените украински деца. През 2022 г. са приети над 50 000 разселени деца от Украйна и е предложена езикова подкрепа, както и услуги за електронно образование на записаните в училище. Въпреки това само малка част от децата, получаващи временна закрила, посещават местни училища, отчасти поради предпочитанията на семействата им да следват украинското образование. Допълнителни фактори, които оказват влияние върху записването в образователната система, са ограничените места в детските градини и езиковата бариера.
- Професионално образование и обучение
Въпреки че през последните години са предприети мерки за подобряване на привлекателността и съответствието на професионално образование и обучение (ПОО) с нуждите на пазара на труда, са необходими допълнителни усилия в тази област. Въведено е дуално ПОО и организациите на работодателите се включват по-активно. Делът на учениците в гимназиалния етап на ПОО е малко по-висок от средния за ЕС (52 % в сравнение с 48,2 % през 2021 г.), но намалява в сравнение с предходните години.
С национални и европейски средства се прилагат мерки за привличане на нови учители и подобряване на ключовите компетентности на педагогическите специалисти. Допълнителни действия ще подпомогнат адаптирането на ПОО към настоящата и бъдещата динамика на пазара на труда. През 2023 г. е дадено началото на операцията от стратегически интерес „Модернизиране на ПОО“, съфинансирана от ЕСФ+, която възлиза на 35 милиона евро. Чрез нея се очаква 384 професионални училища да въведат модернизирани учебни програми и програми за чиракуване, повече от 2900 педагогически специалисти в областта на ПОО да подобрят уменията си, свързани с прехода към цифрова и екологосъобразна икономика и почти 36 000 ученици да проведат допълнителни дейности и училищни практики в реална работна среда.
- Висше образование
Делът на завършилите висше образование остава нисък в сравнение със средното в ЕС. През 2022 г. 33,8 % от българите на възраст между 25 и 34 години са имали диплома за завършено висше образование, което е под средната стойност за ЕС (42,0 %). Неравнопоставеността между половете продължава да бъде значителна: само 27,7 % от мъжете имат диплома за висше образование в сравнение с 40,3 % от жените. Процентът на завършилите висше образование в областта на науките, технологиите и инженерството обикновено е доста нисък (20,3 % в сравнение със средната стойност за ЕС от 25,4 %).
Броят на студентите в областта на ИКТ и педагогическите специалности се е увеличил значително, но рязко е намалял в няколко програми, които биха могли да подпомогнат екологичния преход на България. Поради демографските тенденции през периода 2018—2022 г. общият брой на студентите в бакалавърски програми е намалял с 3,9 %, като развитието е различно в отделните области на обучение. 12,8 % от всички студенти в бакалавърски програми следват педагогическа специалност, 7,8 % — ИКТ и 4,2 % — специалност от сферата на здравеопазването. Въпреки че броят на студентите по математика и статистика все още е нисък, той е нараснал с повече от 19,5 %. Макар България като цяло да има малко студенти по естествени науки, спадът в съответните области е много по-висок от средния — 11,6 % спад на студентите по биология, 28,8 % на студентите в програмите за околната среда и 8,8 % на студентите по физика, химия и науките за земята. При бакалавърските програми, подготвящи инженери, спадът е 12,9 %. Въпреки това процесите на интернационализация се засилват. Между 2018 г. и 2022 г. броят на чуждестранните студенти се е увеличил с 14,9 %. Чуждестранните студенти представляват 3,6 % от студентите в бакалавърски програми и 17,6 % от студентите в магистърски програми.
Продължават усилията за подобряване на качеството и съответствието на висшето образование с нуждите на пазара на труда. В Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021—2030 г. се признава, че учебните програми често са остарели и не са свързани с нуждите на пазара на труда, като в много случаи предоставят теоретично обучение, без да предлагат на студентите достатъчно възможности да придобият практически умения и да приложат знанията, които са придобили (Министерство на образованието и науката, 2021 г.). Целите са да се въведе обучение, основано на модел на компетентностите, да се подкрепи разработването на съвместни университетски програми, да се улесни развитието на трансверсални умения и да се подобрят компетентностите на преподавателите. През 2024 г. ще бъдат предприети действия за въвеждане на дуално обучение във висшето образование, подпомагане на професионалното ориентиране, развитие на академичния персонал и подобряване на условията в докторантските програми, които са от значение за пазара на труда.
- Образование и обучение на възрастни
Въпреки действията в тази област, България продължава да има един от най-ниските проценти на участие на възрастните в образование и обучение в ЕС, особено по отношение на хората в неравностойно социално-икономическо положение. През 2022 г. делът на лицата на възраст 25—64 години, които са участвали в образование и обучение за възрастни, е намалял до 1,7 % и е значително под средното за ЕС (11,9 %). Участието е особено ниско от страна на безработните, хората с увреждания или с по-ниски равнища на образование и умения, ромите и хората, живеещи в селски и отдалечени райони. Това оказва въздействие върху участието на тези групи на пазара на труда, в образованието и обучението и в социалното приобщаване. Освен това през 2021 г. едва 31 % от българското население съобщава, че притежава поне основни цифрови умения, което е доста под средното за ЕС равнище от 54 %.
