Писателят Георги Господинов и преводачката Анджела Родел – удостоени с престижната награда „Букър“ за романа „Времеубежище“
Заради часовата разлика с Великобритания тази добра новина пристигна с настъпването на 24 май в България.
В благодарствената си реч Георги Господинов казва: “Честит празник! Честито чудо на езика. Имах щастието да произнеса тези думи на български снощи на връчването на „Букър“ в сърцето на Лондон! В навечереието на най-хубавия празник! Написах тази книга с трийсетте букви на кирилица. Благодаря на всички, които вярваха в нея! Благодаря на читателите си, с които сме заедно от години. Беше и е дълъг път”.
Струва си този роман да бъде прочетен. Ето и откъс от него:
„Днес ми хрумна да си направя нещо за ядене, което не съм опитвал от детството си – яйце на вестник. Това е най-простата рецепта, която знам. Слагаш парче вестник на котлона и чукваш отгоре яйцето. Едно време проблемът беше, че нямаше яйца, сега няма вестници. Слава богу намерих вестник, включих котлона, на по-слабо, и стаята се изпълни с миризма, която не бях усещал от 8-годишен. Миризма на яйце и напечена хартия, суха миризма. Спомних си как част от буквите се отпечатваха на белтъка. Също си припомних как вестникът тогава служеше за всичко. Дядо ми си увиваше сиренето в него и като седнехме на обед, можех да прочета заглавията върху бучката сирене.
Лете слагаха вестник по прозорците наместо щори, а и мухите да не цапат стъклата. Като споменах мухи, се сетих и за голата крушка, наплюта от тях, която висеше от тавана на село и от вестника баба ми правеше нещо като абажур, който бързо пожълтяваше и прегаряше.
Стана хубаво яйце на вестник“.
Из „Времеубежище“, Г. Господинов, изд. „Жанет 45“, 2021
„… И освен това се променяме според книгите, които четем. Сигурен съм, че човек, който е прочел „Серафим“ на Йордан Йовков или „Щастливият принц“ на Оскар Уайлд, вече е поне с една троха по-добър.
И другата тайна, нека също си остане между нас, е, че четящият човек е красив. Огледай се около себе си, винаги си личи кой чете и кой – не. Има една особена замаяност, очите на четящия стават по-различни, по-излъчващи. Направо се разхубавяваш. И другите те гледат по-различно. Хайде сега, като минаваш пред огледалото, хвърли едно око, небрежно, между другото. Как е, а?“.
Из „Невидимите кризи“, Г. Господинов, изд. „Жанет 45“, 2013
Линк към БНТ1 с кадри от церемонията по награждаването.
