Производството на големи количества евтини дрехи има своята екологична цена. “Бързата мода” е постоянното предлагане на нови стилове на много ниски цени. ЕС иска да намали текстилните отпадъци, да удължи полезния живот на дрехите и да увеличи тяхното рециклиране. Това е част от усилията за изграждане на кръгова икономика до 2050 г.
Прекалено потребление на природни ресурси
За текстилното производство са нужни много вода и земя за отглеждане на памук и други влакна. По данни на Европейската агенция за околна среда през 2020 г. всеки човек в ЕС е потребявал средно 14,8 кг текстилни продукти, включително 6 кг за облекло, 6,1 кг – домашен текстил и 2,7 кг -обувки.
Между 60 и 70 % от текстилните изделия са изработени от пластмаса (предимно полиестер), която от своя страна се произвежда от нефт и газ, а останалата част – от текстил на биологична основа (памук и вълна).
За да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2700 литра прясна вода – това е количеството питейна вода, което човек потребява за две години и половина.
Замърсяване на водите
Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка.
Според оценките всяка година прането на синтетични материали води до натрупването на повече от 14 милиона тона микрочастици пластмаса на дъното на океана. Това е глобален проблем, но той има и сериозни местни измерения: здравето на хората, животните и екосистемите в близост до фабриките е подложено на големи рискове.
Прането на дрехите, изработени от синтетика представлява 35% от освободените в околната среда първични пластмасови микрочастици. Едно зареждане на пералня с дрехи от полиестер може да освободи 700 000 пластмасови микровлакна, които могат да попаднат в хранителната верига.
Емисии на парникови газове
Счита се, че модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии – повече от международните полети и морското корабоплаване взети заедно.
Според Европейската агенция за околна среда през 2020 г. покупките на текстил в ЕС са генерирали около 270 кг. емисии въглероден диоксид на човек. Това означава, че текстилните продукти, продавани в ЕС, са образували парникови газове с еквивалент на 121 млн. тона емисии въглероден диоксид.
Текстилните отпадъци и рециклирането
Начинът, по който хората се освобождават от нежелани дрехи, също се промени – вместо да се даряват, те биват изхвърляни.
По-малко от половината от непотребните дрехи се събират за ново използване и рециклиране, а само 1% се превръщат в нови дрехи. Част от причината е, че едва сега се появяват технологиите, които позволяват рециклирането на платове в нови тъкани.
Данните показват, че между 2000 г. и 2015 г. производството на дрехи се е удвоило, но дрехите са били използвани по-малко пъти от преди.
Всяка година европейците употребяват почти 26 кг и изхвърлят около 11 кг текстил. Използваните дрехи могат да бъдат изнасяни извън ЕС, но в повечето случаи (87%) се изгарят или депонират.
Феноменът на бързата мода е свързан с използването на социалните мрежи в комуникационните стратегии и с ускореното доставяне на най-новите модни тенденции на повече потребители.
Решенията за намаляване на отпадъците в сектора са свързани с разработването на нови бизнес модели за отдаване на дрехи под наем, за улесняване на повторната употреба и рециклирането. Стратегията следва да насърчава промени в поведението на потребителите към по-устойчиви модели – например, закупуване на по-малко дрехи с по-добро качество.
Мерки за намаляване на текстилните отпадъци в ЕС
Стратегията на ЕС за устойчива текстилна индустрия
Европейската комисия представи през март 2022 г. нова стратегия за по-устойчиви текстилни продукти, които могат да бъдат преправяни, използвани многократно и рециклирани.
Стратегията предвижда нови изисквания за екодизайна на текстилните продукти и по-ясна информация за продуктите, както и засилване на отговорността на компаниите за тяхното отражение върху въглеродните емисии и околната среда.
ЕС разполага със своя екомаркировка, която производителите, спазващи екологичните критерии, могат да прилагат за изделията, като така се гарантира ограничена употреба на вредни вещества и намалено замърсяване на водите и въздуха.
Източник и изображения: Европейски парламент
