В ПГАС – Добрич се проведе урок на тема „Здравето на почвите – живот в бъдеще“
Днес, в Професионалната гимназия по аграрно стопанство – Добрич се проведе урок на тема „Здравето на почвите – живот в бъдеще“. Събитието беше организирано с любезното съдействие на г-жа Пандерова – Директор, агро инж. Ивелина Нейчева – Старши учител по растениевъдство и агро инж. Живка Ганчева – член на Европейската асоциация за опазване на почвите [ESSC]. В препълнената зала присъстваха над 60 ученици от различните специалности, изучавани в училището и техни преподаватели.
Урокът, представен от агро инж. Живка Ганчева, премина под надслов „Да пазим земята, която ни храни“. Учениците намериха отговор на много въпроси, свързани с тяхната професионална подготовка и бъдеща реализация, като:
Какво означава здрава почва?
Здравата почва функционира като една жива система, допринася за смекчаването на климата и служи като въглероден поглътител. Тя е в добро химично, биологично и физическо състояние, с добра почвена структура, която я прави устойчива към деградация, водна и ветрова ерозия. Притежава високо съдържание на органичен въглерод, добра растителна покривка, разнообразна популация на полезни микроорганизми и е без токсини.
Деградация на почвите
Почти две трети от почвите в света са деградирали в различна степен поради неустойчиви човешки дейности, загуба на биоразнообразие, опустиняване и изменение на климата, което заплашва глобалните доставки на храна, увеличава въглеродните емисии и предвещава масова миграция. Основните причини за деградацията на почвите са обезлесяването, свръхексплоатацията, прекомерната паша, земеделската дейност и индустриализацията.
Мерки за възстановяване и съхранение на почвеното плодородие
Добрите земеделски практики се основават на пет основни фактора, които оказват влияние върху способността на почвата да функционира. Те са свързани със структурата на почвата, химичното ѝ съдържание и съдържанието на органични вещества, с почвената биота и със способността на почвата да задържа вода.
Мерките за съхраняване на почвената влага, която играе ключова роля в екосистемите са част от добрите земеделски практики, породени от ключовото предизвикателство как да се управляват ограничените валежи, така че да се избегне повърхностният отток.
Земята трябва да се пази покрита, защото почвеното покритие намалява изпарението на вода от почвата, предпазва органичната материя и подобрява почвената микрофлора.
Прилагането на противоерозинни мерки, като укрепване на дерета, напречна обработка по склоновете, консервационна обработка, полезащитни пояси, които са широко разпространени в Добруджа и терасиране на склонове са други добри земеделски практики, свързани с опазването на почвите.
Въздействие на климатичните промени върху почвите
Изменението на климата има голямо въздействие върху почвата. Здравите почви са най-голямото хранилище на въглерод в земната кора и по този начин водят до намаляване емисиите на парникови газове в атмосферата.
Въглеродното земеделие е бизнес модел, който има за цел смекчаването на климата чрез прилагане на щадящи климата практики за управление на почвите. Някои примери за ефективни практики за въглеродно земеделие:
- залесяване и повторно залесяване, при които се зачитат екологичните принципи, които благоприятстват биологичното разнообразие, както и засилено устойчиво управление на горите,
- агролесовъдство и други форми на смесено земеделие, съчетаващи дървесна растителност (дървета или храсти) със системи за растениевъдство и/или животновъдство на една и съща земя;
- използване на междинни култури, защитни насаждения, консервационна обработка и увеличаване на биоразнообразието на ландшафта: защита на почвите, намаляване на загубата на почви поради ерозия и повишаване на съдържанието на органичен въглерод в почвата на обработваеми земи с влошено качество;
- целенасочено превръщане на обработваема земя в угар или на земя под угар в постоянно затревена площ;
- възстановяване на торфища и влажни зони, което намалява окисляването на съществуващите запаси от въглерод и увеличава възможността за улавяне на въглерод.
