Световен ден на влажните зони
Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2-ри февруари. Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях растения и животни. Те включват както сладководните, така и морските и крайбрежните екосистеми, като езера и потоци, подпочвени води, мочурища, блата и торфища, устия и делти на реки, мангрови гори, коралови рифове и създадените от човека езера за отглеждането на аквакултури, оризища, солници и др.
Знаете ли, че?
По данни на ООН, макар и да представляват около 6% от земната повърхност, 40% от всички растителни и животински видове живеят или се размножават във влажните зони.
Влажните зони изчезват три пъти по-бързо от горите.
Влажните зони са естественото решение срещу глобалната заплаха от климатичните промени. Те абсорбират въглеродния диоксид и по този начин спомагат за забавянето на глобалното затопляне и намаляване на замърсяването. Затова и често са наричани „бъбреците на Земята“.
Крайбрежните влажни зони задържат и складират въглерода до 55 пъти по-бързо от тропическите гори.
С ориза, който се отглежда във влажните оризища, се изхранват над 3,5 милиарда души.
На 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран е приета Конвенцията за влажните зони, наречена Рамсарска конвенция. Тя е първият от съвременните глобални международни договори за опазването и устойчивото използване на природните ресурси.
България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони през 1974 г.
В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места), България е представена с 11 влажни зони с обща площ 49 912,43 ха. Това са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.
