Икономическите центрове в България – 2023 (резюме)
Изданието на Института за пазарна икономика „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление на области, райони за планиране и т.н. Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.
Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние. На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
Дефиниране и карта на икономическите центрове
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините, които концентрират стопанска дейност, привличат работници от съседни населени места и имат динамични пазари на труда, а в тяхната периферия попадат общините, които са донори на работна ръка и са най-тясно обвързани с ядрото.
Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:
- да е сред водещите 10% общини по стойност на произведената продукция;
- да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта;
- да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.
Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на ежедневната трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра. Детайлните данни от преброяването на населението позволяват веднъж на 10 години да се направи много точна оценка по този показател.
Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са двигатели на регионалната икономика и отговарят на поне два от посочените критерия за икономическо ядро. В тяхната периферия попадат общо 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневна трудова миграция – поне 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа. На базата на взаимовръзките между отделните ядра и наличието на обща периферия някои икономически центрове обединяват няколко ядра и техните периферии. Финалната оценка на ИПИ дефинира 16 икономически центъра в страната, които формират голяма част от икономиката на България и това са:
Прочетете цялото резюме в уебсайта на Института за пазарна икономика.
Пълно издание „Икономическите центрове в България – 2023“